What do you think?
Rate this book
Сянката
Ако закусвате с Айзък Азимов, обядвате с Робърт Шекли и вечеряте до късно със Стивън Кинг, не пропускайте тази книга!
Не я купувайте, ако дракони, вампири, върколаци и магьосници не са ви по душа.
24 разказа в стиловете „научна фантастика“, „фентъзи“ и „хорър“ (ужаси), излезли изпод перото на Сибин Майналовски – дългогодишен автор на произведения в гореспоменатите жанрове, носител на награди и публикуван в авторитетни списания и сборници („Zona F“, „Върколак“, „Дракус“, „Обекти“, „Вселена, наука и техника“, сборниците „Златен Кан 2012“ и „Ласката на мрака“, антологията на конкурса „Денят започва с култура по БНТ“ и др.)
Разказите на Сибин Майналовски ще ви накарат да се замислите, да треперите от ужас, да се смеете с глас и поне за ден-два да забравите за проблемите си и да се потопите в неговия вълшебно-страховит свят.
Не я купувайте, ако дракони, вампири, върколаци и магьосници не са ви по душа.
24 разказа в стиловете „научна фантастика“, „фентъзи“ и „хорър“ (ужаси), излезли изпод перото на Сибин Майналовски – дългогодишен автор на произведения в гореспоменатите жанрове, носител на награди и публикуван в авторитетни списания и сборници („Zona F“, „Върколак“, „Дракус“, „Обекти“, „Вселена, наука и техника“, сборниците „Златен Кан 2012“ и „Ласката на мрака“, антологията на конкурса „Денят започва с култура по БНТ“ и др.)
Разказите на Сибин Майналовски ще ви накарат да се замислите, да треперите от ужас, да се смеете с глас и поне за ден-два да забравите за проблемите си и да се потопите в неговия вълшебно-страховит свят.
- GenresHorror
184 pages, Paperback
First published January 1, 2013
2 people are currently reading
89 people want to read
About the author
Сибин Майналовски
86 books172 followersСибин Майналовски е роден на 1 ноември 1974 г. в Стара Загора. Завършва руската езикова гимназия „Максим Горки“ в родния си град през 1992 г. Студент е във Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“, специалност „Приложна лингвистика (руски+английски език)“. Живее във Велико Търново до 2004 г., когато се връща в Стара Загора. През октомври 2006 г. се премества да живее в Русе, където прекарва година и половина. Понастоящем живее в София и работи като преводач и графичен дизайнер.
Дебютира с разказа „Недовършено летене“ през 1998 г. в сп. „Върколак“. Има пет издадени книги — „Сянката“ (сборник разкази в жанровете научна фантастика, фентъзи и хорър), „Усмивка в полунощ“ (сборник разкази от любимия на читателите цикъл „Кръчма „Зелената котка“), „Змии в стените“ (издателство GAIANA — Русе), „Симфония на мъртвите“ (издателство „Изток-Запад“, 2018) и „Завръщане в Зелената котка“ (Издателство ЕРГО, 2021).
Има три преведени книги за Издателска къща „БАРД“ — София („Зеленият Марс“ и „Синият Марс“ на Ким Стенли Робинсън и „Преместването на Марс“ от Грег Беър), множество за Издателска къща „Плеяда“, както и за ИК „Hybrid Books“ и други — https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%...
Награди
2000 г. – награда на сп. „Зона F“ за разказа „Отмъщението на гарвана“
2001 г. – първа награда на сп. „Зона F“ за разказа „Мракът и дъщеря ми“
2012 г. – награда и включване в сборника от конкурса „Златен Кан“ за разказа „Усмивка в полунощ“
2012 г. – втора награда в конкурса на сп. ДРАКУС за разказа „Телефонът на краля“
2013 г. – втора награда в конкурса на сп. ДРАКУС за разказа „Някой друг да не ми харесва котето“
2013 г. – трета награда (първа и втора не са присъдени) в литературния конкурс на „Марсианско общество България“ за разказа „Серумът“
2013 г. – специална награда и включване в сборника с разкази от конкурса за научнофантастичен разказ на БНТ и издателство „Ентусиаст“ за разказа „Цветето от Антарес“
2014 г. – първа награда в конкурса „Полъх от Севера“ на Фентъзи ЛАРП Център за разказа „Северната губерния“
2014 г. – отличие и включване в сборника с разкази от третия конкурс за кратък фантастичен разказ на името на Агоп Мелконян за разказа „Буквализъм“
2015 г. – специална награда от конкурса „Вечност“ на „Списание 8“ за разказа „Драконов омлет“
2016 г. – награда „Български автор на годината“ на Национален клуб за фентъзи и хорър „Цитаделата“
2017 г. – второ място в класацията „Най-добър автор“ в българските номинации за ЕВРОКОН 2017
2017 г. – специална награда от литературен конкурс „Морето“ (Ахтопол) за разказа „Фарът“
2018 г. – награда на Конфедерация на българските писатели в Единадесетия конкурс за Хумор и сатира – град Кубрат, за разказа „Трите пики“
2018 г. – включване в Топ 10 на отличените разкази в седмия конкурс за разказ на името на Агоп Мелконян — за разказа „Зеленият шал“
2018 г. – почетна грамота на конкурса за християнска художествена творба на Асоциация за християнско слово „Емпирей“ — 2018, за разказа „Мъжът с хилядата маски“
2018 г. – първа награда на Община Стралджа в Четвърти Национален литературен конкурс „Станка Пенчева“ под надслов „Дървото на живота“ – Стралджа 2018, за разказа „Мъжът с хилядата маски“
2019 г. – първа награда в категория „Избор на публиката“ в четвъртото издание на Национален литературен конкурс „Под върха“ на Софийски планински клуб за разказа „Градината“
2019 г. – втора награда в специалната селекция на магазини „Стената“ в четвъртото издание на Национален литературен конкурс „Под върха“ на Софийски планински клуб за разказа „Градината“
2019 г. – награда „Българска книга на годината 2018“ на Национален клуб за фентъзи и хорър „Цитаделата“ за сборника „Симфония на мъртвите“
2019 г. – награда на Клуб „Млад писател“ — Стара Загора, на ІІ-рия Национален конкурс за авторска приказка, за разказа „Дракон-пазител“
2021 г. – награда „Прев
Дебютира с разказа „Недовършено летене“ през 1998 г. в сп. „Върколак“. Има пет издадени книги — „Сянката“ (сборник разкази в жанровете научна фантастика, фентъзи и хорър), „Усмивка в полунощ“ (сборник разкази от любимия на читателите цикъл „Кръчма „Зелената котка“), „Змии в стените“ (издателство GAIANA — Русе), „Симфония на мъртвите“ (издателство „Изток-Запад“, 2018) и „Завръщане в Зелената котка“ (Издателство ЕРГО, 2021).
Има три преведени книги за Издателска къща „БАРД“ — София („Зеленият Марс“ и „Синият Марс“ на Ким Стенли Робинсън и „Преместването на Марс“ от Грег Беър), множество за Издателска къща „Плеяда“, както и за ИК „Hybrid Books“ и други — https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%...
Награди
2000 г. – награда на сп. „Зона F“ за разказа „Отмъщението на гарвана“
2001 г. – първа награда на сп. „Зона F“ за разказа „Мракът и дъщеря ми“
2012 г. – награда и включване в сборника от конкурса „Златен Кан“ за разказа „Усмивка в полунощ“
2012 г. – втора награда в конкурса на сп. ДРАКУС за разказа „Телефонът на краля“
2013 г. – втора награда в конкурса на сп. ДРАКУС за разказа „Някой друг да не ми харесва котето“
2013 г. – трета награда (първа и втора не са присъдени) в литературния конкурс на „Марсианско общество България“ за разказа „Серумът“
2013 г. – специална награда и включване в сборника с разкази от конкурса за научнофантастичен разказ на БНТ и издателство „Ентусиаст“ за разказа „Цветето от Антарес“
2014 г. – първа награда в конкурса „Полъх от Севера“ на Фентъзи ЛАРП Център за разказа „Северната губерния“
2014 г. – отличие и включване в сборника с разкази от третия конкурс за кратък фантастичен разказ на името на Агоп Мелконян за разказа „Буквализъм“
2015 г. – специална награда от конкурса „Вечност“ на „Списание 8“ за разказа „Драконов омлет“
2016 г. – награда „Български автор на годината“ на Национален клуб за фентъзи и хорър „Цитаделата“
2017 г. – второ място в класацията „Най-добър автор“ в българските номинации за ЕВРОКОН 2017
2017 г. – специална награда от литературен конкурс „Морето“ (Ахтопол) за разказа „Фарът“
2018 г. – награда на Конфедерация на българските писатели в Единадесетия конкурс за Хумор и сатира – град Кубрат, за разказа „Трите пики“
2018 г. – включване в Топ 10 на отличените разкази в седмия конкурс за разказ на името на Агоп Мелконян — за разказа „Зеленият шал“
2018 г. – почетна грамота на конкурса за християнска художествена творба на Асоциация за християнско слово „Емпирей“ — 2018, за разказа „Мъжът с хилядата маски“
2018 г. – първа награда на Община Стралджа в Четвърти Национален литературен конкурс „Станка Пенчева“ под надслов „Дървото на живота“ – Стралджа 2018, за разказа „Мъжът с хилядата маски“
2019 г. – първа награда в категория „Избор на публиката“ в четвъртото издание на Национален литературен конкурс „Под върха“ на Софийски планински клуб за разказа „Градината“
2019 г. – втора награда в специалната селекция на магазини „Стената“ в четвъртото издание на Национален литературен конкурс „Под върха“ на Софийски планински клуб за разказа „Градината“
2019 г. – награда „Българска книга на годината 2018“ на Национален клуб за фентъзи и хорър „Цитаделата“ за сборника „Симфония на мъртвите“
2019 г. – награда на Клуб „Млад писател“ — Стара Загора, на ІІ-рия Национален конкурс за авторска приказка, за разказа „Дракон-пазител“
2021 г. – награда „Прев
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 30 reviews
September 25, 2017
Един от най-добрите сборници, които съм чел някога. Готини разкази (и котки), приятен език и много оригинални сравнения. Супер е!!!
December 25, 2019
Един наистина интересен сборник с разкази, чието съдържание варира от хумористично фентъзи до мрачен хорър. Първия труд на Майналовски, който чета и това бяха няколко приятни часа, прекарани в негова компания. Препоръчвам.
September 10, 2017
Сборниците с разкази винаги са доста hit or miss при мен и този със сигурност е miss, но пък поне е пропуск поради причини, които не се свеждат до „авторът е неграмотен“, което в един вид е свеж дъх въздух.
Авторът очевидно не е вчерашен, има изграден стил, който се разпростира из всичките разкази. Това е едно от нещата, които не ми харесаха, стилът на Сибин Майналовски не е лош, но не е стилът, който аз харесвам, особено за хорър разкази. "Сянката" е най-доброто попадение в сборника и даже той не ми хареса чак толкова много (но на друг читател би се харесало). Стилът обаче не е единственият проблем. Освен странната обсесия на автора с имена започващи с "Дж" и истории свързани с убийци с котки, не открих нещо достатъчно уникално, за да ме грабне и заинтересова. Повечето разкази с обрати ми бяха ясни от самото начало и стилът на автора не помагаше при изпълнението на тези обрати. Не помогна и синдромът на Алек Попов (както трябва да започна да го наричам) тъй като веднага, когато видя писания от сорта на "!!!" или "???" свалям звезди и тук няма да го опростя. Не може да се повтарят препинателни знаци за ефект, глупаво е. Забелязвам от ревютата, че не съм единственият, който е открил личността на автора внедрена в разказите, но след три разказа за мъж наказващ развратна или лоша по друг начин жена става леко очевидно какви възгледи са повлияли. Разказът с препратките към Кинг директно пропуснах (не ми се чете фенфикшън на Кинг фейнбой-ове), както пропуснах и разказа, в който се спомена Шоуто на Слави (не съм фен на шоуто и не го защитавам, но чета сборник с фентъзи, сайфай и хорър разкази, не фейсбук постове). Някак си смешно ми стана от разказа критикуващ (може би?) Толкин:
"Първи закон на Толкин: Създавай колкото се може повече герои, тъй като Объркването на Читателя е твой Господ-Бог; колкото по-неясен е сюжетът ти, колкото повече герои вплетеш във фабулата и колкото повече нови имена измислиш, толкова повече ще са Продажбите ти. "
Стискам палци това да е в рамките на шегата, тъй като лично мога да изредя цялата родова линия на Феанор по всяко време, и знам, че имената не са там с цел объркване, а са нещо много, много повече.
Като цяло, сборникът е окей, просто не е моята чаша чай. Куца спрямо стилистика понякога (пунктуацията) и са ясно изразени личните възгледи на автора, което не е лошо нещо, но пък и не му спечели точки в моите очи.
Авторът очевидно не е вчерашен, има изграден стил, който се разпростира из всичките разкази. Това е едно от нещата, които не ми харесаха, стилът на Сибин Майналовски не е лош, но не е стилът, който аз харесвам, особено за хорър разкази. "Сянката" е най-доброто попадение в сборника и даже той не ми хареса чак толкова много (но на друг читател би се харесало). Стилът обаче не е единственият проблем. Освен странната обсесия на автора с имена започващи с "Дж" и истории свързани с убийци с котки, не открих нещо достатъчно уникално, за да ме грабне и заинтересова. Повечето разкази с обрати ми бяха ясни от самото начало и стилът на автора не помагаше при изпълнението на тези обрати. Не помогна и синдромът на Алек Попов (както трябва да започна да го наричам) тъй като веднага, когато видя писания от сорта на "!!!" или "???" свалям звезди и тук няма да го опростя. Не може да се повтарят препинателни знаци за ефект, глупаво е. Забелязвам от ревютата, че не съм единственият, който е открил личността на автора внедрена в разказите, но след три разказа за мъж наказващ развратна или лоша по друг начин жена става леко очевидно какви възгледи са повлияли. Разказът с препратките към Кинг директно пропуснах (не ми се чете фенфикшън на Кинг фейнбой-ове), както пропуснах и разказа, в който се спомена Шоуто на Слави (не съм фен на шоуто и не го защитавам, но чета сборник с фентъзи, сайфай и хорър разкази, не фейсбук постове). Някак си смешно ми стана от разказа критикуващ (може би?) Толкин:
"Първи закон на Толкин: Създавай колкото се може повече герои, тъй като Объркването на Читателя е твой Господ-Бог; колкото по-неясен е сюжетът ти, колкото повече герои вплетеш във фабулата и колкото повече нови имена измислиш, толкова повече ще са Продажбите ти. "
Стискам палци това да е в рамките на шегата, тъй като лично мога да изредя цялата родова линия на Феанор по всяко време, и знам, че имената не са там с цел объркване, а са нещо много, много повече.
Като цяло, сборникът е окей, просто не е моята чаша чай. Куца спрямо стилистика понякога (пунктуацията) и са ясно изразени личните възгледи на автора, което не е лошо нещо, но пък и не му спечели точки в моите очи.
November 18, 2020
Лесни и приятни за четене разкази от разнородни жанрове. Написани с финес и майсторство - какво повече му трябва на човек, за да запълни по приятен начин студените вечери? Чашка концентрат и кутия цигари, разбира се, вярвам авторът ще се съгласи.
Та, ако случайно още не сте чели "Сянката", още имате време да поправите грешката.
Та, ако случайно още не сте чели "Сянката", още имате време да поправите грешката.
May 18, 2013
Ревю от Бранимир Събев:
Сибин Майналовски едва ли е непознато име на българския читател. Много добър и много плодотворен автор, негови творби може да откриете на куп литературни сайтове в интернет, включително прословутата "Читанка". „Сянката” е първата му книга на хартия – преди това е издал само в електронна форма сборниците „Мракът и дъщеря ми” – ужаси и есета, както и култовият цикъл фентъзи разкази „Кръчма <<Зелената Котка>>”.
Следя развитието на Сибин от години, още от 2001-а насам и не крия, че оттогава чакам негова книга на хартиен носител. Разтворих нетърпеливо „Сянката”, тайно запитващ се дали е успял да съхрани неподражаемият си безкомпромисен и безпардонен стил на писане.
Каква бе изненадата ми, когато след няколко творби осъзнах, че не само го е запазил, а дори го е обогатил. Сборникът съдържа точно 24 разказа, които блъскат съзнанието ти безпощадно. На моменти имах усещането, че докато чета сякаш водя боксов мач с автора, който безмилостно те млати – крошета, ъперкъти, куки, десен прав, а всеки следващ разказ е нов рунд, в който отнасяш якия бой. В добрия смисъл на думата, естествено ;-)
Майналовски няма проблеми с езика – чудесни описания, живи диалози, запомнящи се образи, речникът му е богат и на белия лист е гъвкав като делфин, който уверено плува в познати води. Ала истинската му сила се крие в метафорите и сравненията. Тогава вече мята настрани боксовите ръкавици и ти се нахвърля, стиснал разнообразни уреди за обработка на месо в ръцете си – като се започне от скалпели и бръсначи та се стигне до сатъри и чукове. Пример:
„Гадното нещо
(слънцето)
още не беше успяло да пусне пипалата си из целия свят, но кожата му веднага пламна от безцеремонното опипване на първите няколко проблясъка, които бяха успели нетърпеливо да се покажат иззад хоризонта. Ако не побързаше, не след дълго щеше да се превива на земята, гърчейки се от болка и срам като току-що изнасилена девойка, а насилникът му
(слънцето)
щеше да се хили пошло зад него, закопчавайки огнения си дюкян. Беше научил това по трудния начин. Мамка му, тогава дори имаше усещането, че мръсникът пали цигара, наслаждавайки се на гледката.”
А това е няма и един процент от сполучливите попадения в книгата.
В свое скорошно интервю Сибин призна, че буквално изстрадва своите разкази, които в голямата си част са породени от негови лични преживявания. Правилно – един от съветите за писане на Хемингуей гласи, че просто трябва да седнеш зад пишещата машина и да започнеш да кървиш. През разказите буквално прозира болката, изживяна от автора по вина на различни жени, преминали през живота му, любовта му към котките, антипатията му към калпавата литература, заляла целия свят… Но се вижда и нещо друго. Вижда се тънкото му чувство за хумор, усетът към качествените книги, преклонението пред писателите, оказали влияние върху него – Кинг, Азимов, Шекли…
Какво може да се купи с десет лева? Не много. Две кутии цигари, бутилка долнопробен концентрат, чифт китайски обувки, разпадащи се на краката при първия дъжд… Аз бих ги дал за книга. За книга като „Сянката”, например. Препоръчвам горещо този сборник с фантастика, фентъзи и ужаси, който прочетох за отрицателно време, толкова беше увлекателен. Прочетете, няма да съжалявате.
Колкото до Сибин – пожелавам му да продължава да пише и да ни радва с чудесни творби. Той може.
Оригиналът - в блога на Бранимир
Сибин Майналовски едва ли е непознато име на българския читател. Много добър и много плодотворен автор, негови творби може да откриете на куп литературни сайтове в интернет, включително прословутата "Читанка". „Сянката” е първата му книга на хартия – преди това е издал само в електронна форма сборниците „Мракът и дъщеря ми” – ужаси и есета, както и култовият цикъл фентъзи разкази „Кръчма <<Зелената Котка>>”.
Следя развитието на Сибин от години, още от 2001-а насам и не крия, че оттогава чакам негова книга на хартиен носител. Разтворих нетърпеливо „Сянката”, тайно запитващ се дали е успял да съхрани неподражаемият си безкомпромисен и безпардонен стил на писане.
Каква бе изненадата ми, когато след няколко творби осъзнах, че не само го е запазил, а дори го е обогатил. Сборникът съдържа точно 24 разказа, които блъскат съзнанието ти безпощадно. На моменти имах усещането, че докато чета сякаш водя боксов мач с автора, който безмилостно те млати – крошета, ъперкъти, куки, десен прав, а всеки следващ разказ е нов рунд, в който отнасяш якия бой. В добрия смисъл на думата, естествено ;-)
Майналовски няма проблеми с езика – чудесни описания, живи диалози, запомнящи се образи, речникът му е богат и на белия лист е гъвкав като делфин, който уверено плува в познати води. Ала истинската му сила се крие в метафорите и сравненията. Тогава вече мята настрани боксовите ръкавици и ти се нахвърля, стиснал разнообразни уреди за обработка на месо в ръцете си – като се започне от скалпели и бръсначи та се стигне до сатъри и чукове. Пример:
„Гадното нещо
(слънцето)
още не беше успяло да пусне пипалата си из целия свят, но кожата му веднага пламна от безцеремонното опипване на първите няколко проблясъка, които бяха успели нетърпеливо да се покажат иззад хоризонта. Ако не побързаше, не след дълго щеше да се превива на земята, гърчейки се от болка и срам като току-що изнасилена девойка, а насилникът му
(слънцето)
щеше да се хили пошло зад него, закопчавайки огнения си дюкян. Беше научил това по трудния начин. Мамка му, тогава дори имаше усещането, че мръсникът пали цигара, наслаждавайки се на гледката.”
А това е няма и един процент от сполучливите попадения в книгата.
В свое скорошно интервю Сибин призна, че буквално изстрадва своите разкази, които в голямата си част са породени от негови лични преживявания. Правилно – един от съветите за писане на Хемингуей гласи, че просто трябва да седнеш зад пишещата машина и да започнеш да кървиш. През разказите буквално прозира болката, изживяна от автора по вина на различни жени, преминали през живота му, любовта му към котките, антипатията му към калпавата литература, заляла целия свят… Но се вижда и нещо друго. Вижда се тънкото му чувство за хумор, усетът към качествените книги, преклонението пред писателите, оказали влияние върху него – Кинг, Азимов, Шекли…
Какво може да се купи с десет лева? Не много. Две кутии цигари, бутилка долнопробен концентрат, чифт китайски обувки, разпадащи се на краката при първия дъжд… Аз бих ги дал за книга. За книга като „Сянката”, например. Препоръчвам горещо този сборник с фантастика, фентъзи и ужаси, който прочетох за отрицателно време, толкова беше увлекателен. Прочетете, няма да съжалявате.
Колкото до Сибин – пожелавам му да продължава да пише и да ни радва с чудесни творби. Той може.
Оригиналът - в блога на Бранимир
January 6, 2014
Сибин Майналовски едва ли е непознато име на българския читател. Много добър и много плодотворен автор, негови творби може да откриете на куп литературни сайтове в интернет, включително прословутата "Читанка". „Сянката” е първата му книга на хартия – преди това е издал само в електронна форма сборниците „Мракът и дъщеря ми” – ужаси и есета, както и култовият цикъл фентъзи разкази „Кръчма <<Зелената Котка>>”.
Следя развитието на Сибин от години, още от 2001-а насам и не крия, че оттогава чакам негова книга на хартиен носител. Разтворих нетърпеливо „Сянката”, тайно запитващ се дали е успял да съхрани неподражаемият си безкомпромисен и безпардонен стил на писане.
Каква бе изненадата ми, когато след няколко творби осъзнах, че не само го е запазил, а дори го е обогатил. Сборникът съдържа точно 24 разказа, които блъскат съзнанието ти безпощадно. На моменти имах усещането, че докато чета сякаш водя боксов мач с автора, който безмилостно те млати – крошета, ъперкъти, куки, десен прав, а всек�� следващ разказ е нов рунд, в който отнасяш якия бой. В добрия смисъл на думата, естествено ;-)
Майналовски няма проблеми с езика – чудесни описания, живи диалози, запомнящи се образи, речникът му �� богат и на белия лист е гъвкав като делфин, който уверено плува в познати води. Ала истинската му сила се крие в метафорите и сравненията. Тогава вече мята настрани боксовите ръкавици и ти се нахвърля, стиснал разнообразни уреди за обработка на месо в ръцете си – като се започне от скалпели и бръсначи та се стигне до сатъри и чукове. Пример:
„Гадното нещо
(слънцето)
още не беше успяло да пусне пипалата си из целия свят, но кожата му веднага пламна от безцеремонното опипване на първите няколко проблясъка, които бяха успели нетърпеливо да се покажат иззад хоризонта. Ако не побързаше, не след дълго щеше да се превива на земята, гърчейки се от болка и срам като току-що изнасилена девойка, а насилникът му
(слънцето)
щеше да се хили пошло зад него, закопчавайки огнения си дюкян. Беше научил това по трудния начин. Мамка му, тогава дори имаше усещането, че мръсникът пали цигара, наслаждавайки се на гледката.”
А това е няма и един процент от сполучливите попадения в книгата.
В свое скорошно интервю Сибин призна, че буквално изстрадва своите разкази, които в голямата си част са породени от негови лични преживявания. Правилно – един от съветите за писане на Хемингуей гласи, че просто трябва да седнеш зад пишещата машина и да започнеш да кървиш. През разказите буквално прозира болката, изживяна от автора по вина на различни жени, преминали през живота му, любовта му към котките, антипатията му към калпавата литература, заляла целия свят… Но се вижда и нещо друго. Вижда се тънкото му чувство за хумор, усетът към качествените книги, преклонението пред писателите, оказали влияние върху него – Кинг, Азимов, Шекли…
Какво може да се купи с десет лева? Не много. Две кутии цигари, бутилка долнопробен концентрат, чифт китайски обувки, разпадащи се на краката при първия дъжд… Аз бих ги дал за книга. За книга като „Сянката”, например. Препоръчвам горещо този сборник с фантастика, фентъзи и ужаси, който прочетох за отрицателно време, толкова беше увлекателен. Прочетете, няма да съжалявате.
Колкото до Сибин – пожелавам му да продължава да пише и да ни радва с чудесни творби. Той може.
Следя развитието на Сибин от години, още от 2001-а насам и не крия, че оттогава чакам негова книга на хартиен носител. Разтворих нетърпеливо „Сянката”, тайно запитващ се дали е успял да съхрани неподражаемият си безкомпромисен и безпардонен стил на писане.
Каква бе изненадата ми, когато след няколко творби осъзнах, че не само го е запазил, а дори го е обогатил. Сборникът съдържа точно 24 разказа, които блъскат съзнанието ти безпощадно. На моменти имах усещането, че докато чета сякаш водя боксов мач с автора, който безмилостно те млати – крошета, ъперкъти, куки, десен прав, а всек�� следващ разказ е нов рунд, в който отнасяш якия бой. В добрия смисъл на думата, естествено ;-)
Майналовски няма проблеми с езика – чудесни описания, живи диалози, запомнящи се образи, речникът му �� богат и на белия лист е гъвкав като делфин, който уверено плува в познати води. Ала истинската му сила се крие в метафорите и сравненията. Тогава вече мята настрани боксовите ръкавици и ти се нахвърля, стиснал разнообразни уреди за обработка на месо в ръцете си – като се започне от скалпели и бръсначи та се стигне до сатъри и чукове. Пример:
„Гадното нещо
(слънцето)
още не беше успяло да пусне пипалата си из целия свят, но кожата му веднага пламна от безцеремонното опипване на първите няколко проблясъка, които бяха успели нетърпеливо да се покажат иззад хоризонта. Ако не побързаше, не след дълго щеше да се превива на земята, гърчейки се от болка и срам като току-що изнасилена девойка, а насилникът му
(слънцето)
щеше да се хили пошло зад него, закопчавайки огнения си дюкян. Беше научил това по трудния начин. Мамка му, тогава дори имаше усещането, че мръсникът пали цигара, наслаждавайки се на гледката.”
А това е няма и един процент от сполучливите попадения в книгата.
В свое скорошно интервю Сибин призна, че буквално изстрадва своите разкази, които в голямата си част са породени от негови лични преживявания. Правилно – един от съветите за писане на Хемингуей гласи, че просто трябва да седнеш зад пишещата машина и да започнеш да кървиш. През разказите буквално прозира болката, изживяна от автора по вина на различни жени, преминали през живота му, любовта му към котките, антипатията му към калпавата литература, заляла целия свят… Но се вижда и нещо друго. Вижда се тънкото му чувство за хумор, усетът към качествените книги, преклонението пред писателите, оказали влияние върху него – Кинг, Азимов, Шекли…
Какво може да се купи с десет лева? Не много. Две кутии цигари, бутилка долнопробен концентрат, чифт китайски обувки, разпадащи се на краката при първия дъжд… Аз бих ги дал за книга. За книга като „Сянката”, например. Препоръчвам горещо този сборник с фантастика, фентъзи и ужаси, който прочетох за отрицателно време, толкова беше увлекателен. Прочетете, няма да съжалявате.
Колкото до Сибин – пожелавам му да продължава да пише и да ни радва с чудесни творби. Той може.
June 18, 2019
Първото отпечатано на хартия самостоятелно издание на лицето Майналовски.
Ако даваха награда за обобщение на сюжетите с три думи, предложението ми (макар и вероятно прекалено опростенческо), щеше да е "котки и кучки", което може да се отнесе за по-голямата част от произведенията по страниците. Повечето разкази са на ниво, а фаворити ми станаха:
Сянката - заглавното произведение дава много качествено начало на сборника! Патологичен комплекс за изоставеност, комбиниран със свръхестествени способности. Много лошо...
Искам вкъщи - защо да не прибираме бездомно дете (с коте) вкъщи.
Роботът-комарджия - май любимото ми произведение. Класен поклон към най-големия! И забавен.
10 мг внимание - creepy as f*ck! Оригинален и добре написан! Мучо густа, сеньор!
Клуб 13 - Пропит с цинизъм към живота, и по-скоро - отнемането му. Вслади ми се по един извратен начин.
В 182 страници са събрани 24 разказа, което прави малко над 7,5 страници на произведение средно - къси и шумни; ужасни и забавни - като грайндкор албум с няколко разхвърляни позитивни реге парчета из него. Много добре подреден - ако имаше още два забавни разказа, балансът щеше да е перфе...
Илюстрацията на корицата е идеалка, макар и самото книжно издание да отстъпва на следващите от Сибин. Харесаха ми малките илюстрации в началото на всеки разказ. Донесоха ми едно леко деветдесетарско чувство, ама от приятните... :)
4,26 - препоръчително четиво за рградския транспорт!
Ако даваха награда за обобщение на сюжетите с три думи, предложението ми (макар и вероятно прекалено опростенческо), щеше да е "котки и кучки", което може да се отнесе за по-голямата част от произведенията по страниците. Повечето разкази са на ниво, а фаворити ми станаха:
Сянката - заглавното произведение дава много качествено начало на сборника! Патологичен комплекс за изоставеност, комбиниран със свръхестествени способности. Много лошо...
Искам вкъщи - защо да не прибираме бездомно дете (с коте) вкъщи.
Роботът-комарджия - май любимото ми произведение. Класен поклон към най-големия! И забавен.
10 мг внимание - creepy as f*ck! Оригинален и добре написан! Мучо густа, сеньор!
Клуб 13 - Пропит с цинизъм към живота, и по-скоро - отнемането му. Вслади ми се по един извратен начин.
В 182 страници са събрани 24 разказа, което прави малко над 7,5 страници на произведение средно - къси и шумни; ужасни и забавни - като грайндкор албум с няколко разхвърляни позитивни реге парчета из него. Много добре подреден - ако имаше още два забавни разказа, балансът щеше да е перфе...
Илюстрацията на корицата е идеалка, макар и самото книжно издание да отстъпва на следващите от Сибин. Харесаха ми малките илюстрации в началото на всеки разказ. Донесоха ми едно леко деветдесетарско чувство, ама от приятните... :)
4,26 - препоръчително четиво за рградския транспорт!
December 16, 2015
Този сборник, според мен, е най-доброто явление в българската литература от поне пет години насам. Но за да не бъда голословен:
Корицата: Перфектна, а обещанието, което недвусмислено ти дава за съдържанието на книгата се изпълнява на 100%
Подредбата на разказите: Нещо върху което авторът очевидно е мислил. Редува мрачните разкази с весели и не те остава да се претовариш, а когато си починеш, мракът те връхлита от ново.
Героите: Душите им са разголени пред читателя до кокал, до нерв. Сибин не те оставя да се асоциираш с никой от героите му. Толкова откровено споделят терзанията и болката си, че съзнанието ти само отхвърля идеи, които не можеш да признаеш дори сам пред себе си с книга в ръка. Кара те да се чувстваш гузно воайорски, сякаш си пубертет надничащ през ключалката на спалнята на родителите си, докато те се чукат.
Хуморът: През зъби, удрящ точно където е най-болезнено. Без палячовщини и тоалетни, дебелашки сравнения, каращ те да се смееш най-вече на себе си.
Поклоните към класиците в жанра: Елегантно направени, припомнят от къде е тръгнала любовта ни към остросюжетната литература. Написаното е хъс и в духа на произведенията, но не е имитаторство, а 100% Сибин Майналовски.
Мракът: Сякаш изкаран от дълбините на душата на всеки, който не е роден със златна лъжица в задника и му се е наложило да си изяде кофата лайна, докато се е борил с живота. Той е твой трябва да го прегърнеш, трябва да го заобичаш, за да го победиш.
И накрая, понеже се начетох на разнообразни мнения за книгата: Ако не ви е харесала, не я изхвърляйте, не я продавайте. Оставете я в ъгъла на библиотеката си и забравете за нея. Един ден, когато се уловите, че търсите в интернет ефикасни и евтини антидепресанти, или установите, че сте станали колекционер на празни бутилки от евтина водка, сами ще се сетите за нея. Тогава тя ще може да ви помогне и дано да не е станало късно и вече да сте осакатили душата си, както героите на Сибин осакатяват телата си.
Лично на мен, ако ми беше попаднала 10 години преди да е написана, книгата щеше да ми спести цистерна концентрат, влачеща след себе си ремарке с химия, или по-скоро нямаше, защото помия има за всички, но всеки сам си избира кофата да се почерпи.
Корицата: Перфектна, а обещанието, което недвусмислено ти дава за съдържанието на книгата се изпълнява на 100%
Подредбата на разказите: Нещо върху което авторът очевидно е мислил. Редува мрачните разкази с весели и не те остава да се претовариш, а когато си починеш, мракът те връхлита от ново.
Героите: Душите им са разголени пред читателя до кокал, до нерв. Сибин не те оставя да се асоциираш с никой от героите му. Толкова откровено споделят терзанията и болката си, че съзнанието ти само отхвърля идеи, които не можеш да признаеш дори сам пред себе си с книга в ръка. Кара те да се чувстваш гузно воайорски, сякаш си пубертет надничащ през ключалката на спалнята на родителите си, докато те се чукат.
Хуморът: През зъби, удрящ точно където е най-болезнено. Без палячовщини и тоалетни, дебелашки сравнения, каращ те да се смееш най-вече на себе си.
Поклоните към класиците в жанра: Елегантно направени, припомнят от къде е тръгнала любовта ни към остросюжетната литература. Написаното е хъс и в духа на произведенията, но не е имитаторство, а 100% Сибин Майналовски.
Мракът: Сякаш изкаран от дълбините на душата на всеки, който не е роден със златна лъжица в задника и му се е наложило да си изяде кофата лайна, докато се е борил с живота. Той е твой трябва да го прегърнеш, трябва да го заобичаш, за да го победиш.
И накрая, понеже се начетох на разнообразни мнения за книгата: Ако не ви е харесала, не я изхвърляйте, не я продавайте. Оставете я в ъгъла на библиотеката си и забравете за нея. Един ден, когато се уловите, че търсите в интернет ефикасни и евтини антидепресанти, или установите, че сте станали колекционер на празни бутилки от евтина водка, сами ще се сетите за нея. Тогава тя ще може да ви помогне и дано да не е станало късно и вече да сте осакатили душата си, както героите на Сибин осакатяват телата си.
Лично на мен, ако ми беше попаднала 10 години преди да е написана, книгата щеше да ми спести цистерна концентрат, влачеща след себе си ремарке с химия, или по-скоро нямаше, защото помия има за всички, но всеки сам си избира кофата да се почерпи.
June 26, 2013
"Сянката" – живителна доза добри жанрови разкази от Сибин Майналовски: http://knigolandia.info/book-review/s...
Добрите жанрови разкази са рядкост, но в “Сянката” на Сибин Майналовски такива има. В никой случай не искам да славословя безмерно, но определено сред 24-те творби има чудесни попадения, което в крайна сметка оформи в мен хубаво усещане от прочита на книгата. Изненадващо, но сред тези, които ми допаднаха, бяха и хумористичните, които пасват шантаво приятно на цялата галимация, а неизненадващо е и че харесах тези, които са по-скоро фантастика.
"Фабрика за книги"
http://knigolandia.info/book-review/s...
Добрите жанрови разкази са рядкост, но в “Сянката” на Сибин Майналовски такива има. В никой случай не искам да славословя безмерно, но определено сред 24-те творби има чудесни попадения, което в крайна сметка оформи в мен хубаво усещане от прочита на книгата. Изненадващо, но сред тези, които ми допаднаха, бяха и хумористичните, които пасват шантаво приятно на цялата галимация, а неизненадващо е и че харесах тези, които са по-скоро фантастика.
"Фабрика за книги"
http://knigolandia.info/book-review/s...
December 9, 2018
Въпреки че има няколко разказа, които не ми допадат толкова с кървищата и омразата си към всичко женско, много от другите разкази са запомнящи се и много добре изпипани. От чиста научна фантастика до българско фентъзи до сатира на тема писатели до хорър, в този сборник има по-малко от всичко, включително два разказа на тема котки, единият от които, "Котенцето" е абсолютно прекрасен. И отново, "Мракът и дъщеря ми", който съм чела в два други сборника, продължава да ми е много любим. "Третият закон на Толкин" и "Накъде?" са си чиста сатира, а пък "Цветето на Антарес" и "Роботът-комарджия" са си чиста проба научна фантастика, и то от високо ниво.
October 5, 2017
Стилът Майналовски няма как да бъде сбъркан.
August 22, 2016
И ето, че прочетох първия сборник с разкази на тъмния маг на българското фентъзи, любителя на котките, врага на акълдаващите, другаря зам. председател на клуба на авторите на хорър "Lazarus" Сибин Майналовски. "Сянката" е еднo разноцветнo rendez-vous на жанрове, което предизвика всевъзможни емоции в мен, но доминиращата от тях беше удоволствието от четенето и желанието за още невероятни истории, родени от въображението на автора.
Вече смея да твърдя, че ако прочета текст на Сибин, без да знам, че е негов, ще го разпозная безпогрешно. Стилът е характерен за неговата чудата особа - действията са описани с размах, няма тън-мън, гъмжи от забавни и иронични художествени сравнения, героите са интересни и краят на всяка история елегантно затваря вратата на изживяното преживяване. Доколкото съм запознат с личността на г-н за��. председателя, тук (навярно и не само тук) е дал живот в литературна форма както на различни идеи и хрумвания на фантазията си, така и на преформулирани житейски случки. Смешни, тъжни, ужасяващи, фантастични, фентъзийни - разказите в "Сянката" са страхотно добре изпипани и когато затворих последната страница, читателят в мен каза "Еваларка, бат' Сиби!".
Няколко думи за разказите:
"Сянката" - Читателят се гмурва ударно в едноименния разказ на сборника. Главният герой е момче, което живее единствено с майка си и котката си. То търси внимание, иска да си играе. Но тук нещо не е като при другите деца. Финалът просто...
"Обичай ближния си" - Сексапилна курветина търси поредното плътско удоволствие в поредния бар. Попада на мрачен мъж, комуто хвърля око и се опитва да го съблазни. Обаче... Позволявам си да цитирам едно изречение, което много ме грабна: "Очите му се впиха в стоманата и за секунда изгубиха пустотата си - сега в погледа му вилнееше горски пожар от омраза, полята с два литра безумие."
"Искам вкъщи" - Джордано попада на малко мърляво бездомниче, гушнало малко, също толкова мърляво коте. Нещо в него трепва и решава да приюти клетото дете заедно с животинчето му. Дали е било добра идея?
"Симбиоза" - един от любимите ми разкази. Виделият какво ли не Междугалактически Скитник Джаред разказва невероятната история за посещението си на планетата Арантия на капитан Роналд. И какво реално стои зад внезапното сексуално желание.
"Спокойствие", Инкорпорейтид" - Господин Роджърс е потърсил услугите на въпросната компания, която предлага радикално и ефективно решение на вътрешните му тегоби - да се конфронтира с хората и емоциите, които не му дават мира и да се конфронтира с тях. И най-хубавата част - да ги убие.
"Джонатан и звездите" - Звездите над Резедавата гора започват да изгасват една след друга и Джонатан Деветте Пръста спешно е призован да разреши проблема. Много забавен разказ.
"Лабиринтът на възмездието" - Сюзън се събужда на непознато и плашещо място. Оказва се, че похитителят ѝ я познава твърде добре. Даже прекалено добре. За да се измъкне, тя трябва да премине през лабиринта на възмездието, където ще се срещне с част от миналото си. Екстра хорърийка.
"Котенцето" - Сутрешната рутина на Джеймс е нарушена от намирането на малко мърляво котенце до контейнерите за смет. Нещо в него го кара да го прибере вкъщи. Завързва се силна емоционална връзка между тях, която в последствие ще отърве Джонатан от дългогодишните му проблеми. Не е това, което си мислите.
"Телефонът на Краля" - Какво се случва когато някой намери изоставен смартфон HTC и за който после ще се окаже, че принадлежи на самия Крал на ужаса Стивън Кинг? Ами когато започнат да се случват странни събития?
Цялото ревю можете да прочетете тук.
Вече смея да твърдя, че ако прочета текст на Сибин, без да знам, че е негов, ще го разпозная безпогрешно. Стилът е характерен за неговата чудата особа - действията са описани с размах, няма тън-мън, гъмжи от забавни и иронични художествени сравнения, героите са интересни и краят на всяка история елегантно затваря вратата на изживяното преживяване. Доколкото съм запознат с личността на г-н за��. председателя, тук (навярно и не само тук) е дал живот в литературна форма както на различни идеи и хрумвания на фантазията си, така и на преформулирани житейски случки. Смешни, тъжни, ужасяващи, фантастични, фентъзийни - разказите в "Сянката" са страхотно добре изпипани и когато затворих последната страница, читателят в мен каза "Еваларка, бат' Сиби!".
Няколко думи за разказите:
"Сянката" - Читателят се гмурва ударно в едноименния разказ на сборника. Главният герой е момче, което живее единствено с майка си и котката си. То търси внимание, иска да си играе. Но тук нещо не е като при другите деца. Финалът просто...
"Обичай ближния си" - Сексапилна курветина търси поредното плътско удоволствие в поредния бар. Попада на мрачен мъж, комуто хвърля око и се опитва да го съблазни. Обаче... Позволявам си да цитирам едно изречение, което много ме грабна: "Очите му се впиха в стоманата и за секунда изгубиха пустотата си - сега в погледа му вилнееше горски пожар от омраза, полята с два литра безумие."
"Искам вкъщи" - Джордано попада на малко мърляво бездомниче, гушнало малко, също толкова мърляво коте. Нещо в него трепва и решава да приюти клетото дете заедно с животинчето му. Дали е било добра идея?
"Симбиоза" - един от любимите ми разкази. Виделият какво ли не Междугалактически Скитник Джаред разказва невероятната история за посещението си на планетата Арантия на капитан Роналд. И какво реално стои зад внезапното сексуално желание.
"Спокойствие", Инкорпорейтид" - Господин Роджърс е потърсил услугите на въпросната компания, която предлага радикално и ефективно решение на вътрешните му тегоби - да се конфронтира с хората и емоциите, които не му дават мира и да се конфронтира с тях. И най-хубавата част - да ги убие.
"Джонатан и звездите" - Звездите над Резедавата гора започват да изгасват една след друга и Джонатан Деветте Пръста спешно е призован да разреши проблема. Много забавен разказ.
"Лабиринтът на възмездието" - Сюзън се събужда на непознато и плашещо място. Оказва се, че похитителят ѝ я познава твърде добре. Даже прекалено добре. За да се измъкне, тя трябва да премине през лабиринта на възмездието, където ще се срещне с част от миналото си. Екстра хорърийка.
"Котенцето" - Сутрешната рутина на Джеймс е нарушена от намирането на малко мърляво котенце до контейнерите за смет. Нещо в него го кара да го прибере вкъщи. Завързва се силна емоционална връзка между тях, която в последствие ще отърве Джонатан от дългогодишните му проблеми. Не е това, което си мислите.
"Телефонът на Краля" - Какво се случва когато някой намери изоставен смартфон HTC и за който после ще се окаже, че принадлежи на самия Крал на ужаса Стивън Кинг? Ами когато започнат да се случват странни събития?
Цялото ревю можете да прочетете тук.
June 12, 2016
Won trough a Goodreads giveaway.
Винаги, когато подхвана книга на български автор, го правя с известна (голяма) доза недоверие и обикновено очаквам да не става за четене. Е, тази ме изненада - става.
Корицата изглежда добре (нещо, което по-принцип рядко може да се каже за българска книга) и в началото ми се виждаше перфе, до момента в който стигнах до "Symphoniae mortuotum" и въпреки, че разказа е хубав, се зачудих: защо качулатия на корицата е захапал тая флейта, като явно свири на цигулка в разказа. Сега, не казвам, че Смърт не може да е на "ти" с повече от един музикален инструмент, ама все пак...
Разбира се, далеч не всички разкази ми харесаха, но всеки с предпочитанията си. Това, че на мен нещо ми се е сторило посредствено... Но важното е, че имаше наистина добри попадения (като "Сянката").
Обаче просто трябва да отбележа: Като четох, четох и не можах да не забележа някои неща, които ме навеждат на някои заключения за автора, които не знам дали са верни, но определено ми се набиха в съзнанието. Човека харесва котки и водка; не му достигат гушканията в живота; има женомразски наклонности (може би тежък развод); смята българския писател на фентъзи (или конкретно себе си) за хронично пренебрегнат от средностатистическия малоумен читател. До разни неща от този сорт, общо взето стигат заключенията ми (за които не съм отделила кой знае колко време и мисъл).
Както и да е. Радвам се, че спечелих книжката. Заслужаваше отделеното й време. Разказите са разнородни и кратки, което не ти позволява да се отегчиш и, както казах, има наистина добри попадения.
Винаги, когато подхвана книга на български автор, го правя с известна (голяма) доза недоверие и обикновено очаквам да не става за четене. Е, тази ме изненада - става.
Корицата изглежда добре (нещо, което по-принцип рядко може да се каже за българска книга) и в началото ми се виждаше перфе, до момента в който стигнах до "Symphoniae mortuotum" и въпреки, че разказа е хубав, се зачудих: защо качулатия на корицата е захапал тая флейта, като явно свири на цигулка в разказа. Сега, не казвам, че Смърт не може да е на "ти" с повече от един музикален инструмент, ама все пак...
Разбира се, далеч не всички разкази ми харесаха, но всеки с предпочитанията си. Това, че на мен нещо ми се е сторило посредствено... Но важното е, че имаше наистина добри попадения (като "Сянката").
Обаче просто трябва да отбележа: Като четох, четох и не можах да не забележа някои неща, които ме навеждат на някои заключения за автора, които не знам дали са верни, но определено ми се набиха в съзнанието. Човека харесва котки и водка; не му достигат гушканията в живота; има женомразски наклонности (може би тежък развод); смята българския писател на фентъзи (или конкретно себе си) за хронично пренебрегнат от средностатистическия малоумен читател. До разни неща от този сорт, общо взето стигат заключенията ми (за които не съм отделила кой знае колко време и мисъл).
Както и да е. Радвам се, че спечелих книжката. Заслужаваше отделеното й време. Разказите са разнородни и кратки, което не ти позволява да се отегчиш и, както казах, има наистина добри попадения.
February 22, 2016
Много добър сборник, всички разкази бяха интересни и предлагаха разнообразни и поглъщащи сюжети. Преобладаваха мракът и болката, описани толкова истински, че в един момент ми идваха малко в повече. Хумористичните истории пък даваха по някоя глътка свеж въздух измежду другите и поддържаха духа, дори когато критикуваха масовата литературна култура у нас (че и по света). Предната корица е страхотна, а след първата среща с леко страскащия шрифт четенето те поглъща изведнъж. В заключение - книга, за която не просто не съжалявам, а се радвам да добавя в списъка на прочетените!
November 6, 2017
"Сянката" е наричана "най-противоречивата книга на 2013-та", но за мен не е противоречива, а многолика, което не й пречи да е еднозначно висококачествена.
July 11, 2020
Твърдо 5/5! Ако можех, щях да дам и по-висока оценка.
Нямаше слаб разказ в книгата! Всичките успяха да задържат вниманието ми до такава степен, че накрая започнах да ги чета по-бавно, за да им се наслаждавам допълнително. А очаквах много по-малко, ако трябва да съм честен.
Сравнението на автора със световноизвестени творци в жанра хорър, е съвсем уместно и оправдано. Дори бих казал, че по-голямата част от разказите му превъзхождат тези на Стивън Кинг. Жалко, наистина жалко, че такива таланти остават в сянката на бездарници, които напоследък се лансират у нас.
Много ми хареса и това, че в почти половината (а може би и повече) от разказите в сюжета умело бяха вмъкнати котки. Понеже съм им голям фен, това ме изкефи допълнително и дори прочетох единия на котките ми. Имам 12!
Сибин има богат речник и на всичкото отгоре знае как да борави с тия думи. Усеща се стабилност в стила му, а бих казал, че той вече е изградил свой собствен стил, който е лесно разпознаваем.
Съвсем скоро ще прочета и другата му книга "Усмивка в полунощ" и се надявам, вярвам, че ще ми хареса също толкова много.
Не се колебайте, прочетете "Сянката", удоволствието е гарантирано!
Нямаше слаб разказ в книгата! Всичките успяха да задържат вниманието ми до такава степен, че накрая започнах да ги чета по-бавно, за да им се наслаждавам допълнително. А очаквах много по-малко, ако трябва да съм честен.
Сравнението на автора със световноизвестени творци в жанра хорър, е съвсем уместно и оправдано. Дори бих казал, че по-голямата част от разказите му превъзхождат тези на Стивън Кинг. Жалко, наистина жалко, че такива таланти остават в сянката на бездарници, които напоследък се лансират у нас.
Много ми хареса и това, че в почти половината (а може би и повече) от разказите в сюжета умело бяха вмъкнати котки. Понеже съм им голям фен, това ме изкефи допълнително и дори прочетох единия на котките ми. Имам 12!
Сибин има богат речник и на всичкото отгоре знае как да борави с тия думи. Усеща се стабилност в стила му, а бих казал, че той вече е изградил свой собствен стил, който е лесно разпознаваем.
Съвсем скоро ще прочета и другата му книга "Усмивка в полунощ" и се надявам, вярвам, че ще ми хареса също толкова много.
Не се колебайте, прочетете "Сянката", удоволствието е гарантирано!
June 30, 2020
Ако можех, щях да дам на книгата - 1 звезда, честно.
Тоя Сибин пише като човек, който е братовчед на Метко от Прибой. Абсолютно селско изпълнение. Бай Сибин мисля, че е едва с 8-ми клас. В речника си има под 100 думи, а идеите, които измисля, аз ги измислях, когато бях на 5. Всяко дете ще напише нещо по-добро. Но явно Майналовски се мисли за писател, въпреки че продава само в махалата това вестниче.
Не знам дали сте забелязали, но господинът дава на всички книги по 1 или 2 звезди в гудрийдс. И то на доказали се автори, а себе си оценява кажи-речи като Кинг.
Книгата имаше 2 смислени разказа - "Мракът и дъщеря ми" и "Клуб 13".
М-м-м...Стават, както авторът употребява във всяко свое изречение. М му е любимата буква.
Другите "разказчета" са пълни тъпотии. Опитва се да подражава на Стивън Кинг, но не му се получава. Всеки герой е кръстен на писател, което отново ме издразни много.
Това е човек, който е бил вдъхновен от селските изцепки на Халил Али Халил.
Тази книга е пълна загуба на време, това може би ще е най-лошата за тази година или изобщо за целия ми живот.
Така... Да поговорим малко за самото издание. (Сибине, с теб не съм свършил още)
Като го отворя, на пръв поглед виждам, че тази книга е пригодена за третата възраст. И има още нещо, което ми направи впечатление. Текстът е голям, защото псевдоподобията на "разказчета" са прекалено кратки и за да не се излага бай Сибин, ги е уголемил.
А какво пише отзад?
"Разказите на Сибин Майноловски ще ви накарат да се замислите, да треперите от ужас, да се смеете с глас и поне за ден-два да забравите за проблемите си и да се потопите в неговия вълшебно-страховит свят."
Наистина ме накараха да се замисля как съществуват такива български автори и как изобщо се издават. Това би го написало по-добре едно момче в първи клас.
Нататък... Треперя от ужас, че това съм го прочел и ще го прочетат още няколкостотин души (дай боже по-малко)
Накарахте ме да се замисля как изобщо съм я дочел и какъв ще ми е читателския поглед след това към българските автори на "такива ужасни разказчета".
Потопих се в толкова смотано-ужасен свят, че предпочитам сивата реалност.
Та, за Сибин. Това според мен е писано на глутет с котки.
Глутет, заради глупостите, които се съдържат в книгата. Човече, не си Стивън Кинг! Има още много да четеш и пишеш, за да го стигнеш!
Котки, защото във всяко "разказче" и заглавие се споменаваше котка. Това от моя страна го тълкувам така - че Сибин е една бабичка, която плете чорапи и има много котки.
Понеже Сибинчо обича да пише такива дълги ревюта, в които само оплюва авторите, надявам се да му хареса това дългооооо ревю. Но едно е за твоя книга, друго за някоя, която просто си прочел, нали?
Плюйте на воля!!!
Тоя Сибин пише като човек, който е братовчед на Метко от Прибой. Абсолютно селско изпълнение. Бай Сибин мисля, че е едва с 8-ми клас. В речника си има под 100 думи, а идеите, които измисля, аз ги измислях, когато бях на 5. Всяко дете ще напише нещо по-добро. Но явно Майналовски се мисли за писател, въпреки че продава само в махалата това вестниче.
Не знам дали сте забелязали, но господинът дава на всички книги по 1 или 2 звезди в гудрийдс. И то на доказали се автори, а себе си оценява кажи-речи като Кинг.
Книгата имаше 2 смислени разказа - "Мракът и дъщеря ми" и "Клуб 13".
М-м-м...Стават, както авторът употребява във всяко свое изречение. М му е любимата буква.
Другите "разказчета" са пълни тъпотии. Опитва се да подражава на Стивън Кинг, но не му се получава. Всеки герой е кръстен на писател, което отново ме издразни много.
Това е човек, който е бил вдъхновен от селските изцепки на Халил Али Халил.
Тази книга е пълна загуба на време, това може би ще е най-лошата за тази година или изобщо за целия ми живот.
Така... Да поговорим малко за самото издание. (Сибине, с теб не съм свършил още)
Като го отворя, на пръв поглед виждам, че тази книга е пригодена за третата възраст. И има още нещо, което ми направи впечатление. Текстът е голям, защото псевдоподобията на "разказчета" са прекалено кратки и за да не се излага бай Сибин, ги е уголемил.
А какво пише отзад?
"Разказите на Сибин Майноловски ще ви накарат да се замислите, да треперите от ужас, да се смеете с глас и поне за ден-два да забравите за проблемите си и да се потопите в неговия вълшебно-страховит свят."
Наистина ме накараха да се замисля как съществуват такива български автори и как изобщо се издават. Това би го написало по-добре едно момче в първи клас.
Нататък... Треперя от ужас, че това съм го прочел и ще го прочетат още няколкостотин души (дай боже по-малко)
Накарахте ме да се замисля как изобщо съм я дочел и какъв ще ми е читателския поглед след това към българските автори на "такива ужасни разказчета".
Потопих се в толкова смотано-ужасен свят, че предпочитам сивата реалност.
Та, за Сибин. Това според мен е писано на глутет с котки.
Глутет, заради глупостите, които се съдържат в книгата. Човече, не си Стивън Кинг! Има още много да четеш и пишеш, за да го стигнеш!
Котки, защото във всяко "разказче" и заглавие се споменаваше котка. Това от моя страна го тълкувам така - че Сибин е една бабичка, която плете чорапи и има много котки.
Понеже Сибинчо обича да пише такива дълги ревюта, в които само оплюва авторите, надявам се да му хареса това дългооооо ревю. Но едно е за твоя книга, друго за някоя, която просто си прочел, нали?
Плюйте на воля!!!
July 15, 2016
~Спечелих тази книга от Goodreads' Giveaway~
За първи път чета нещо от Сибин Майналовски и не останах разочарована. На мен лично ми допаднаха повече фантастичните/фентъзи истории (не, сериозно, не сте видели нищо, ако не сте прочели за трите закона на Толкин!!!) и бих следила тази насока от творчеството му с интерес. Бих се зарадвала и да прочета някой "екстеншън" по тези разкази :)
Хорърът не ми хареса чак толкова. Имаше и там страхотни попадения, но явно вкусът ми е по-различен. Обичам кратки наситени истории, но тези тук бяха прекалено кървави и необмислени. Най ме подразни "Обичай ближния си":. Повечето от историите ме оставиха повече замислена, отколкото ужасена - къде отиват труповете, полицията не се ли впечатлява, какво мотивира убиеца, и дали има нещо по-зловещо от малко мръсно коте... Всъщност на последното имам отговор: "Водното коте" на Алек Попов от сборника му "Мръсни сънища".
January 26, 2014
В този случай Радина се оказа по-критична от мен, най-вече заради изявеното женомразство, което лъха от почти всеки разказ - до една жените са представени като злобни разгонени кучки, които само се чудят как да употребят , унижат и вгорчат живота на мъжете. Сибин трябва да разбере, че има истини, които не е добре да бъдат публично обявявани, когато засягат пола, расата, етноса или религията на голяма група хора. Приема се за проява на лош вкус.
Общо мнение
Сибин Майналовски се доказва като смел автор, позволяващ си да нарушава някои табута, да шокира читателите и откровено да се подиграва на някои жанрови характеристики и тенденции в литературата. Разказите му са кратки, но интригуващи и почти винаги с обрат накрая. В начина му на писане ясно усетих въздействието на Рей Бредбъри и Стивън Кинг.
За съжаление, стилът му е недообработен - на места има излишни неща, които развалят цялостното звучене на произведението, а на други има недоразвити идеи. Малкият обем на разказите помага за бързото им четене и читателят не губи търпение и интерес, но и никога не може да навлезе напълно в историята, нито да съчувства на героите, които са непълни, често шаблонни и почти винаги без подходяща мотивация.
Разказите на Сибин са изпълнени с интересни, но не винаги подходящи сравнения: "Ако не побързаше, не след дълго щеше да се превива на земята, гърчейки се от болка и срам, като току що изнасилена девойка, а насилникът му (слънцето) щеше да се хили пошло над него, закопчавайки огнения си дюкян."; "...мръсотията, полепнала по козината му като перманентен грим върху лицето на генуезка проститутка."; "...ароматът го блъсна в слепоочията като прекалено груба милувка на неопитна седмокласничка." и други.
Изключително дразнещо е,че почти всички истории се развиват в САЩ, а героите носят имена като Джонатан, Сюзън, Роджърс, Ричард и т.н. Това при родните писатели често пъти показва, че не са излезли от шаблоните на преводната литература и не могат да възприемат (и съответно да пресъздават) заобикалящата ги действителност, а това от своя страна означава, че само предъвкват познатите си сюжети, вместо да започнат да творят истински. Това съм го казвал и на Бранимир Събев, когото много уважавам - с развитието си като писател той заряза Дейл Мортимър от Луизиана, който си купува мотор и започна да пише за Иво, който чака автобуса от село Лозица.
Приятно впечатление ми направи това, че авторът има свой почерк и четейки нещата му човек сякаш се запознава с него. От историите му, освен явната ненавист към всичко без пишка, става ясно, че Сибин обича котки, книги и пийване. Чувството, което това създава, е като да си бъбриш с полузабравен приятел.
Сега ще кажа дума-две за разказите, които най-много ни харесаха:
"Сянката" - макар и не особено оригинална, историята притежава някакъв мрачен чар и зловеща привлекателност.
"Искам вкъщи" - по-банален е от предишния, но финалът си заслужава.
"Телефонът на Краля" - тук вече бях впечатлен от идеята. Стивън Кинг е обгърнат от такава мистична слава, че хората потръпват само като чуят името му. На кого ли можеш да се обадиш със неговия GSM? А какви ще са последствията от използването му? Чудя се само дали Сибин знае, че Кинг няма мобилен телефон? Сигурно, ако е чел "Клетка".
"Третият закон на Толкин" - за всички, които се дразнят на общоприетите шаблони във фентъзито.
"Symphoniae mortuorum" - Вторият ми най-любим разказ от книгата на Сибин. Мрачен, красив и забранен. Точно като смъртта.
"Градът" -най-любимият ми разказ от сборника. С малко съкращения и ще се получи нещо наистина зашеметяващо. Дори да не четете нищо друго на Сибин, горещо ви го препоръчвам.
А сега, понеже не може да не се "заям", ще разпределя разказите по категории:
1. Търся любов. ама няма...
"Сянката"; "Искам вкъщи"; "Някой друг да не ми харесва котето"; "10 мг внимание"
2. Жените са коври, да мрат
"Обичай ближния си"; "Спокойствие " инкорпорейтид"; "Лабиринтът на възмездието" "Котенцето"; "Мракът и дъщеря ми"
3. Фантастика - защото космосът е идеален за метафори
"Симбиоза"; "Цветето от Антарес"
4. От малко хумор не боли
"Джонатан и звездите"; "Третият закон на Толкин"; "Роботът комарджия"
5. Аз не пиша, аз творя
"Имаш ли огънче?"; "Symphoniae mortuorum"; "Градът"; "Ъгълът"
6. Талантът остава недооценен...
"Купете си фантазия"; "Неверие"; "Стани герой!"
7. Други
"Телефонът на Краля"; "Накъде?'; "Клуб 13"
Малко ме е срам, че изписах толкова критики, че и малко подигравки, но пък това, че не излъгах за мнението си до тук, ми дава правото чистосърдечно да заявя, че Сибин Майналовски има голям потенциал да стане известен писател и с нетърпение ще чакам следващите му книги, за да следя развитието му. :)
Препоръчвам я на всички, които вярват, че българската литература има бъдеще.
Общо мнение
Сибин Майналовски се доказва като смел автор, позволяващ си да нарушава някои табута, да шокира читателите и откровено да се подиграва на някои жанрови характеристики и тенденции в литературата. Разказите му са кратки, но интригуващи и почти винаги с обрат накрая. В начина му на писане ясно усетих въздействието на Рей Бредбъри и Стивън Кинг.
За съжаление, стилът му е недообработен - на места има излишни неща, които развалят цялостното звучене на произведението, а на други има недоразвити идеи. Малкият обем на разказите помага за бързото им четене и читателят не губи търпение и интерес, но и никога не може да навлезе напълно в историята, нито да съчувства на героите, които са непълни, често шаблонни и почти винаги без подходяща мотивация.
Разказите на Сибин са изпълнени с интересни, но не винаги подходящи сравнения: "Ако не побързаше, не след дълго щеше да се превива на земята, гърчейки се от болка и срам, като току що изнасилена девойка, а насилникът му (слънцето) щеше да се хили пошло над него, закопчавайки огнения си дюкян."; "...мръсотията, полепнала по козината му като перманентен грим върху лицето на генуезка проститутка."; "...ароматът го блъсна в слепоочията като прекалено груба милувка на неопитна седмокласничка." и други.
Изключително дразнещо е,че почти всички истории се развиват в САЩ, а героите носят имена като Джонатан, Сюзън, Роджърс, Ричард и т.н. Това при родните писатели често пъти показва, че не са излезли от шаблоните на преводната литература и не могат да възприемат (и съответно да пресъздават) заобикалящата ги действителност, а това от своя страна означава, че само предъвкват познатите си сюжети, вместо да започнат да творят истински. Това съм го казвал и на Бранимир Събев, когото много уважавам - с развитието си като писател той заряза Дейл Мортимър от Луизиана, който си купува мотор и започна да пише за Иво, който чака автобуса от село Лозица.
Приятно впечатление ми направи това, че авторът има свой почерк и четейки нещата му човек сякаш се запознава с него. От историите му, освен явната ненавист към всичко без пишка, става ясно, че Сибин обича котки, книги и пийване. Чувството, което това създава, е като да си бъбриш с полузабравен приятел.
Сега ще кажа дума-две за разказите, които най-много ни харесаха:
"Сянката" - макар и не особено оригинална, историята притежава някакъв мрачен чар и зловеща привлекателност.
"Искам вкъщи" - по-банален е от предишния, но финалът си заслужава.
"Телефонът на Краля" - тук вече бях впечатлен от идеята. Стивън Кинг е обгърнат от такава мистична слава, че хората потръпват само като чуят името му. На кого ли можеш да се обадиш със неговия GSM? А какви ще са последствията от използването му? Чудя се само дали Сибин знае, че Кинг няма мобилен телефон? Сигурно, ако е чел "Клетка".
"Третият закон на Толкин" - за всички, които се дразнят на общоприетите шаблони във фентъзито.
"Symphoniae mortuorum" - Вторият ми най-любим разказ от книгата на Сибин. Мрачен, красив и забранен. Точно като смъртта.
"Градът" -най-любимият ми разказ от сборника. С малко съкращения и ще се получи нещо наистина зашеметяващо. Дори да не четете нищо друго на Сибин, горещо ви го препоръчвам.
А сега, понеже не може да не се "заям", ще разпределя разказите по категории:
1. Търся любов. ама няма...
"Сянката"; "Искам вкъщи"; "Някой друг да не ми харесва котето"; "10 мг внимание"
2. Жените са коври, да мрат
"Обичай ближния си"; "Спокойствие " инкорпорейтид"; "Лабиринтът на възмездието" "Котенцето"; "Мракът и дъщеря ми"
3. Фантастика - защото космосът е идеален за метафори
"Симбиоза"; "Цветето от Антарес"
4. От малко хумор не боли
"Джонатан и звездите"; "Третият закон на Толкин"; "Роботът комарджия"
5. Аз не пиша, аз творя
"Имаш ли огънче?"; "Symphoniae mortuorum"; "Градът"; "Ъгълът"
6. Талантът остава недооценен...
"Купете си фантазия"; "Неверие"; "Стани герой!"
7. Други
"Телефонът на Краля"; "Накъде?'; "Клуб 13"
Малко ме е срам, че изписах толкова критики, че и малко подигравки, но пък това, че не излъгах за мнението си до тук, ми дава правото чистосърдечно да заявя, че Сибин Майналовски има голям потенциал да стане известен писател и с нетърпение ще чакам следващите му книги, за да следя развитието му. :)
Препоръчвам я на всички, които вярват, че българската литература има бъдеще.
August 18, 2017
Майналовски явно е пълноценен фен на нашия жанр, защото фантастичният елемент присъства във всички включени творения. Има научна фантастика, фентъзи, ужаси, свръхестествена драма… Всички поджанрове, които обичате. Личи си още, че авторът обича качествена литература (Кинг, Шекли, Азимов, Пратчет), котки и цигари, но не обича неверните жени и несправедливостта – тези елементи също присъстват често. Но разказите са разнообразни и всеки следващ топва читателя в нов свят и атмосфера, тотално различни от предишния.
Цялото ревю на http://scifi.bg/?p=19782
Цялото ревю на http://scifi.bg/?p=19782
March 11, 2018
Още в началото не бях впечатлена, но реших, че вероятно аз съм отвикнала да чета разкази и затова имах усещането, че всеки свършва преди да е започнало да се случва каквото и да било. След "Джонатан и звездите" и си казах, че няма смисъл да продължавам, но в крайна сметка я дочетох на инат. Въпр��ки че се четат лесно, никой от разказите не ме грабна или изненада. Най-близкото нещо до положителна емоция, което беше провокирано в мен, се дължи само на ламята Спаска.
January 3, 2025
След страхотната Змии в стените, трябваше да прочета още нещо на Сибин и Сянката се оказа перфектното допълнение в началото на годината!
Макар да са различни по тон и подход, и двата сборника споделят обща нишка – майсторското изграждане на напрежение и усещането за неизбежност пред неизвестното.
Макар да са различни по тон и подход, и двата сборника споделят обща нишка – майсторското изграждане на напрежение и усещането за неизбежност пред неизвестното.
April 24, 2016
My Experience: Представям ви сборника "Сянката" на Сибин Майналовски. Това е сборник, който няма да се хареса на всеки. Причините са две. Първата, това е специфичния стил на Сибин, който ако трябва да сравня с този на друг автор, то първото име което ми изплува, това е Дъглас Адамс. Саркастично хумористичния стил на писане, премесено с брутално кървави развръзки, каквото и да си говорим, не е лесно смилаем за широката публика. Като добавим и втората причина - често повтарящата се тема в Майналовските разкази за "недостатъците на нежния пол и вредата му върху нормалното развитие на силния пол" стигаме и до извода, че не малко дами биха смръщили вежди на тази книжка. Ако обаче вие нямате такива предрасъдаци, обичате котки, харесвате класическа и забавна фантастика, ако с трепет разлиствате изненадващи и кървави хоръри и ако обичате да гледате на фентъзито от малко по Пратчетова страна, то това е вашият сборник. На мен лично ми допадна много подредбата на иначе разножанровите разкази и истински се изкефих на всеки един от тях. А ето кои са те:
1. “Сянката” - 5/5 - Това е страхотен, кратък хорър разказ, изненадващ с обрата си, философските си препратки и заслужено е дал име на целия сборник.
2. “Обичай ближния си” - 5/5 - Психолозите с години се опитват да разгадаят какво подтиква мъжете психопати към зверствата които извършват. Сибин е намерил отговора и ни го представя в един изненадващ обрат.
3. “Искам вкъщи” - 5/5 - Психологически трилър за едно изоставено дете и неговото коте.
4. “Симбиоза” - 4/5 - научнофантастичен разказ в стил Дъглас Адамс. Така и не успях да харесам Галактическия стопаджия. Този вид фантастика не ми е по вкуса, но тази "Симбиоза" някак успях да я преглътна.
5. “”Спокойствие”, Инкорпорейтид” - 5/5 - разказче вдъхновено от Шекли. Фантастика с много обрати и интересен сюжет.
6. “Джонатан и звездите” - 4/5 - това е разказ от поредицата “Кръчма “Зелената котка””. Страхотна фентъзи фантастика с хумористични елементи. Така не не успях да стана фен на този цикъл, но този разказ се е получил.
7. “Лабиринтът на възмездието” - 5/5 - Хорър вдъхновен от “Убийствен пъзел”. Един от любимите ми разкази в сборника. Много му се е получил този разказ. Идеята тук е гениална...
8. “Котенцето” - 5/5 - Всеки велик хорър(а и не само) писател е посвещавал разказче на... малките мъркащи животинки. По, Лъвкрафт, Кинг... Цанев, Събев, Майналовски...
9. “Телефонът на Краля” - 5/5 - Ето го и любимият ми разказ в сборника. Какво може да се случи, ако случайно ви попадне предмет принадлежал на Краля на Хоръра - Стивън Кинг? Разказът е феноменален. Него съм го чел и преди и тук е мястото да спомена, че първата ми публикувана творба, която влезе в антологията "Вдъхновени от Краля", е от части вдъхновена именно от този разказ. Благодаря за вдъхновението, г-н Майналовски!
10. “Имаш ли огънче?” - 5/5 - Продължаваме с хорър. Това е най-силния разказ в целия сборник. Пълен е с философска дълбочина, силни персонажи и атмосфера... Ах, тази атмосфера...
11. “Третият закон на Толкин” - 4/5 - Тери Пратчет среща Азимов... Резултатът е фентъзи пародия, която обобщава всички терзания, които вълнуват страстните фенове на жанра фентъзи, но не смеят да си признаят.
12. “Роботът-комарджия”. 5/5 - И като споменахме Азимов... Видно е че Сибин е почитател на великия фантаст, защото трябва да си истински фен, за да напишеш толкова силен разказ вдъхновен от твоя кумир.
13. “Някой друг да не ми харесва котето?” - 5/5 - Фаталният 13-ти разказ е отново на любимата за автора котешка тема.
14. “Symphoniae mortuorum” - 4/5 - Разказът е вдъхновен от някаква обложка. Тази фентъзи история е мрачна и определено заслужава да бъде възпята в метъл балада.
15. “Накъде?” - 5/5 - този разказ също ми е един от любимите в сборника. Любимата ми тематика за обсебващите ни технологии описана по неповторим начин.
16. “Цветето от Антарес”. - 5/5 - Отново Айзък Азимов. Отново фантастика. Апокалиптична при това...
17. “Купете си фантазия”. 5/5 - Това е фантастичен разказ, който има потенциала да се развие в цял роман(както повечето в сборника между другото).
18. “10 мг внимание” - 5/5 - драматичен хорър разказ, един от най силните в сборника. Такива творби ми дават надежда, че има шанс и нашите автори някой ден да надхвърлят границите на скромната ни държавица.
19. “Клуб 13”. - 5/5 - Представете си клуб в който са събрани най-жестоките убийци от целия свят. А сега си представете, че правят кастинг за нови членове... Истински шедьовър.
20. “Градът” - 5/5 - мрачен, депресивен, обсебващ. Чел съм подобен разказ от Рей Бредбъри, но този успява да пресъздаде идеята в доста по-малко думи!
21. “Неверие” - 5/5 - пореден разказ от цикъла за кръчмата "Зелената котка". Хумористична заигравка с творчеството на Толкин.
22. “Стани герой” - 5/5 - Рядко ми харесват хумористични разкази, просто летвата на Пратчет, с която ги сравнявам е доста висока. Но когато главния герой е... Ламята Спаска. Пратчет вече не е жив, но ако беше ето така щеше да напише пародия с български фентъзи герои.
23. “Мракът и дъщеря ми” - 5/5 - Първото произведение, което прочетох от Сибин Майналовски и благодарение на него харесах този писател. Невероятен хорър разказ, който спокойно може да се използва като пример от всички, решили да се занимават с писане.
24. "Ъгълът" - 5/5 - Финалът на сборника е феноменален, кратък и режещ, като скалпел... С този скалпел Сибин Майноловски си е издълбал достойно място в българското жанрово литературно пространство.
1. “Сянката” - 5/5 - Това е страхотен, кратък хорър разказ, изненадващ с обрата си, философските си препратки и заслужено е дал име на целия сборник.
2. “Обичай ближния си” - 5/5 - Психолозите с години се опитват да разгадаят какво подтиква мъжете психопати към зверствата които извършват. Сибин е намерил отговора и ни го представя в един изненадващ обрат.
3. “Искам вкъщи” - 5/5 - Психологически трилър за едно изоставено дете и неговото коте.
4. “Симбиоза” - 4/5 - научнофантастичен разказ в стил Дъглас Адамс. Така и не успях да харесам Галактическия стопаджия. Този вид фантастика не ми е по вкуса, но тази "Симбиоза" някак успях да я преглътна.
5. “”Спокойствие”, Инкорпорейтид” - 5/5 - разказче вдъхновено от Шекли. Фантастика с много обрати и интересен сюжет.
6. “Джонатан и звездите” - 4/5 - това е разказ от поредицата “Кръчма “Зелената котка””. Страхотна фентъзи фантастика с хумористични елементи. Така не не успях да стана фен на този цикъл, но този разказ се е получил.
7. “Лабиринтът на възмездието” - 5/5 - Хорър вдъхновен от “Убийствен пъзел”. Един от любимите ми разкази в сборника. Много му се е получил този разказ. Идеята тук е гениална...
8. “Котенцето” - 5/5 - Всеки велик хорър(а и не само) писател е посвещавал разказче на... малките мъркащи животинки. По, Лъвкрафт, Кинг... Цанев, Събев, Майналовски...
9. “Телефонът на Краля” - 5/5 - Ето го и любимият ми разказ в сборника. Какво може да се случи, ако случайно ви попадне предмет принадлежал на Краля на Хоръра - Стивън Кинг? Разказът е феноменален. Него съм го чел и преди и тук е мястото да спомена, че първата ми публикувана творба, която влезе в антологията "Вдъхновени от Краля", е от части вдъхновена именно от този разказ. Благодаря за вдъхновението, г-н Майналовски!
10. “Имаш ли огънче?” - 5/5 - Продължаваме с хорър. Това е най-силния разказ в целия сборник. Пълен е с философска дълбочина, силни персонажи и атмосфера... Ах, тази атмосфера...
11. “Третият закон на Толкин” - 4/5 - Тери Пратчет среща Азимов... Резултатът е фентъзи пародия, която обобщава всички терзания, които вълнуват страстните фенове на жанра фентъзи, но не смеят да си признаят.
12. “Роботът-комарджия”. 5/5 - И като споменахме Азимов... Видно е че Сибин е почитател на великия фантаст, защото трябва да си истински фен, за да напишеш толкова силен разказ вдъхновен от твоя кумир.
13. “Някой друг да не ми харесва котето?” - 5/5 - Фаталният 13-ти разказ е отново на любимата за автора котешка тема.
14. “Symphoniae mortuorum” - 4/5 - Разказът е вдъхновен от някаква обложка. Тази фентъзи история е мрачна и определено заслужава да бъде възпята в метъл балада.
15. “Накъде?” - 5/5 - този разказ също ми е един от любимите в сборника. Любимата ми тематика за обсебващите ни технологии описана по неповторим начин.
16. “Цветето от Антарес”. - 5/5 - Отново Айзък Азимов. Отново фантастика. Апокалиптична при това...
17. “Купете си фантазия”. 5/5 - Това е фантастичен разказ, който има потенциала да се развие в цял роман(както повечето в сборника между другото).
18. “10 мг внимание” - 5/5 - драматичен хорър разказ, един от най силните в сборника. Такива творби ми дават надежда, че има шанс и нашите автори някой ден да надхвърлят границите на скромната ни държавица.
19. “Клуб 13”. - 5/5 - Представете си клуб в който са събрани най-жестоките убийци от целия свят. А сега си представете, че правят кастинг за нови членове... Истински шедьовър.
20. “Градът” - 5/5 - мрачен, депресивен, обсебващ. Чел съм подобен разказ от Рей Бредбъри, но този успява да пресъздаде идеята в доста по-малко думи!
21. “Неверие” - 5/5 - пореден разказ от цикъла за кръчмата "Зелената котка". Хумористична заигравка с творчеството на Толкин.
22. “Стани герой” - 5/5 - Рядко ми харесват хумористични разкази, просто летвата на Пратчет, с която ги сравнявам е доста висока. Но когато главния герой е... Ламята Спаска. Пратчет вече не е жив, но ако беше ето така щеше да напише пародия с български фентъзи герои.
23. “Мракът и дъщеря ми” - 5/5 - Първото произведение, което прочетох от Сибин Майналовски и благодарение на него харесах този писател. Невероятен хорър разказ, който спокойно може да се използва като пример от всички, решили да се занимават с писане.
24. "Ъгълът" - 5/5 - Финалът на сборника е феноменален, кратък и режещ, като скалпел... С този скалпел Сибин Майноловски си е издълбал достойно място в българското жанрово литературно пространство.
December 26, 2021
Вече се бях срещал с някои от разказите в този сборник, но това не попречи на удоволствието ми при тяхното препрочитане. Харесвам как пише Сибин, независимо дали става въпрос за хумористично фентъзи или за свалящ кожата ужас, и времето прекарано със "Сянката" бе истинско удоволствие. На всички, които биха искали да се запознаят с тъмната страна на Сибин, препоръчвам да започнат със "Симфония на мъртвите", а за другите, които биха искали да опознаят неговата меланхолична фентъзи страна препоръчвам цикъла разкази "Кръчма "Зелената котка".
December 30, 2017
Много интересна колекция. Някои от разказите бяха доста... потресаващи, гротесктни и направо предизвикващи отвращение, което според мен е един от желаните ефекти. Други бяха доста забавни и наистина им се радвах. "Стани герой" е един от тях и ми се иска да има продължение! Като цяло, видях преплитане на много жанрове и стилове - хареса ми!
December 30, 2022
Досега "срещите" ми със Сибин Майналовски не са били особено приятни за мен. Дори мога да кажа, че умишлено избягвах неговите разкази, когато ги срещна някъде. Но след като прочетох този сборник... е, промених си мнението.
Най-много ми харесаха реверансите към Толкин и Азимов, но имаше и други много добри попадения. Безспорни 5 звезди!
Най-много ми харесаха реверансите към Толкин и Азимов, но имаше и други много добри попадения. Безспорни 5 звезди!
August 22, 2017
Майналовски има някои много добри разкази, както и някои доста бозави. Много добрите са обикновено ужаси, а бозавите - някакви опити за хумористично фентъзи. Защо двата вида съжителстват в един сборник е загадка за мен.
December 19, 2024
Невероятен както винаги 😊
August 19, 2022
Нито Лъвкрафт, нито Кинг, нито Нийл Гейман успяха да ме накарат да се зачета в книгите им така, както се зачетох в "Сянката" (и в "Избраникът", минутка за реклама). И ако Явор Цанев ми отвори очите за съвременната българска литература, то Сибин Майналовски направо ми разказа играта.
Този сборник е съставен от 24 разказа, от които няколко не ми харесаха, ни никога не съм била фен на космическите разкази и научната фантастика, и никога няма да бъда.
Останалите са хубави, интересни, добре написани и dude, wtf was that?!!
Ако решите да хвърлите поглед към това четиво, пригответе се, защото още с първия разказ се хвърляме в дебрите на мрака. В смисъл, всичко си вървеше добре и изведнъж края. Този край. Just... what the.. ew... no... Тази моя реакция всъщност обяснява една част от разказите, които те остават шокиран с края си.
Честно да си призная, фен съм още от времето, когато попаднах на няколко негови разказа в Wattpad, но не си спомням там да е имало нещо подобно на "сянката", "мракът и дъщеря ми" или "лабиринтът на възмездието"(три от най-любимите ми). Но ако не сте голям фен на ужасите и съпътстващите го жанрове в този сборник, позволете ми да ви насоча към една друга история, която се превърна в my all time favorite и мисля че, всеки би трябвало да я прочете, въпреки че се съмнявам, че на повече от вас ще им допадне. (заглавието е линк към разказа хихи)
Не съм сигурна какво точно, жанрово, трябва да представлява "Стани герой", но за мен това е един много сполучлив сатиричен разказ, показващ обществото, в което живеем. Наситен е с много хумор и много българищина, ако мога така да се изразя. На пръв прочит се смях, много и от сърце. После последваха малко по-дълбоки размисли и опити да вникна в скритото значение на текста, но ще оставя на вас да решите дали има такова, или това е просто една историйка. (преценката ми може да е на 100% грешна)
Обобщено ще кажа, че "Сянката" е книга, пълна с различни разкази, от които можете да очаквате всички и нищо. Стилът на автора е приятен и поне аз бързо вникнах с историите и щом веднъж се залових сериозно с четенето на книгата, ги минах доста бързо. Определено другите две книги влизат в списъка за четене (надявам се тази година), защото това, поне от моята гледна точка, са един тип малко по-различни истории, на който обикновено не сме свикнали и може би точно това нещото, което започнах да харесвам в българската "хорър" литература.
Този сборник е съставен от 24 разказа, от които няколко не ми харесаха, ни никога не съм била фен на космическите разкази и научната фантастика, и никога няма да бъда.
Останалите са хубави, интересни, добре написани и dude, wtf was that?!!
Ако решите да хвърлите поглед към това четиво, пригответе се, защото още с първия разказ се хвърляме в дебрите на мрака. В смисъл, всичко си вървеше добре и изведнъж края. Този край. Just... what the.. ew... no... Тази моя реакция всъщност обяснява една част от разказите, които те остават шокиран с края си.
Честно да си призная, фен съм още от времето, когато попаднах на няколко негови разказа в Wattpad, но не си спомням там да е имало нещо подобно на "сянката", "мракът и дъщеря ми" или "лабиринтът на възмездието"(три от най-любимите ми). Но ако не сте голям фен на ужасите и съпътстващите го жанрове в този сборник, позволете ми да ви насоча към една друга история, която се превърна в my all time favorite и мисля че, всеки би трябвало да я прочете, въпреки че се съмнявам, че на повече от вас ще им допадне. (заглавието е линк към разказа хихи)
Не съм сигурна какво точно, жанрово, трябва да представлява "Стани герой", но за мен това е един много сполучлив сатиричен разказ, показващ обществото, в което живеем. Наситен е с много хумор и много българищина, ако мога така да се изразя. На пръв прочит се смях, много и от сърце. После последваха малко по-дълбоки размисли и опити да вникна в скритото значение на текста, но ще оставя на вас да решите дали има такова, или това е просто една историйка. (преценката ми може да е на 100% грешна)
Обобщено ще кажа, че "Сянката" е книга, пълна с различни разкази, от които можете да очаквате всички и нищо. Стилът на автора е приятен и поне аз бързо вникнах с историите и щом веднъж се залових сериозно с четенето на книгата, ги минах доста бързо. Определено другите две книги влизат в списъка за четене (надявам се тази година), защото това, поне от моята гледна точка, са един тип малко по-различни истории, на който обикновено не сме свикнали и може би точно това нещото, което започнах да харесвам в българската "хорър" литература.
March 3, 2014
Първо впечатление: Егати шрифта. Като приказките на Шарл Перо. Или като на курсова работа с изисквания за обем и запълване на страници. I'm not so blind.
Впечатление в едно изречение: Твърде много овъзмездени жени-мъжемелачки, които изчезват "яко дим".
Впечатление в едно изречение: Твърде много овъзмездени жени-мъжемелачки, които изчезват "яко дим".
Displaying 1 - 30 of 30 reviews