Сказанията на Стрикса, Том 4

by Благой Д. Иванов, Сибин Майналовски, Мартин Колев

Преминал през времето и пространството, Стриксът отново е тук, носейки своите най-мрачни истории. Магия, предателство, измама, приключение, ярост, страх, любов са част от причините именити герои или обикновени хора да се изправят срещу тъмни сили, излизащи извън рамките на човешките възприятия. А когато Мракa се въздигне, надеждата угасва за всеки…

Подгответе се за пътешествие в света на въображението, каквото още не сте изживявали!

В четвърти том на „Сказанията на Стрикса“ са включени:

» „Ръждивата къща“ от Благой Д. Иванов
» „Кладенецът на надеждата“ от Сибин Майналовски
» „Безплатното бренди“ от Мартин Колев
» „Меч за Дагон“ от Александър Драганов
» „Цар Гарван“ от Бранимир Събев
» „Ритуалът“ от Марин Трошанов
» „Епос за Kръволоците: Пробуждането на Mрака“ от Елена Павлова

194 pages, Paperback

First published December 12, 2018

About the author

Благой Д. Иванов е роден в София през 1980 г. Завършва кинознание в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ с дипломна работа, посветена на зомби поджанра. Още през 1997 г. започва да пише разкази и статии за различни издания, а напоследък се труди и като издател. Основните му интереси са насочени към киното и към попкултурата.

Reviews

[Бранимир Събев · Rating 5 out of 5]

Без съмнение четвъртият брой на Стрикса ми е най-любим досега. Селекцията е брутална и кърти, чук. Малко за всеки от разказите:

1. „Ръждивата къща“ от Благой Д. Иванов - Бла започва ударно с мачкащ хорър, едно от най-добрите неща в този Стрикс. Двама младежи се хващат на бас и единият трябва да преспи в обитавана от духове къща. Какво ли ще се случи... Какво ли не!
2. „Кладенецът на надеждата“ от Сибин Майналовски - мисля, че другарят Сиби няма нужда от допълнително представяне. Самото му име е залог за качествена проза и той отново не разочарова с тази история за Тери Сторн: както забавна, така и много мила и стопляща. Перфектна за четене в зимните вечери.
3. „Безплатното бренди“ от Мартин Колев - имам, меко казано, известни резерви към творчеството на Мартин. Четох му и Софийски Магьосници, и разказът му Портиерът в Библиотека Хипертекст, не ми харесаха изобщо. Тук обаче се е включил с едно нелошо разказче, което е съвсем прилично.
4. „Меч за Дагон“ от Александър Драганов - може би разказът, който ми хареса най-много в целия сборник. Ударен, як екшън, Лъвкрафт и самураи, комбинация един път! Напомни ми за моя "Във високите треви" в "Зовът на Лъвкрафт", където и аз разиграх подобен екшън, макар тук да бяха на почит хладните оръжия, докато аз заложих на стрелбата. Бонбон!
5. „Цар Гарван“ от Бранимир Събев - включвам се с една нова творба, която не е публикувана никъде другаде към момента. Млад и разглезен, горделив испански благородник си живее живота, когато започва да чува слухове за мистичния и страховит Цар Гарван. Заинтригуван, той тръгва да го търси... и го намира. Надявам се да ви хареса.
6. „Ритуалът“ от Марин Трошанов - Трошана е с много кратко, ала много добро разказче, парче от мрачен фентъзи свят, който си плаче за по-голямо развиване.
7. „Епос за Kръволоците: Пробуждането на Mрака“ от Елена Павлова - също без изненади. Известно име, което няма нужда от допълнителна реклама. Това са първите две глави от продължението на "Сърцето на Скиталеца Отвъд" - фентъзи, което Елена публикува в началото на века под псевдонима Елайджа Джауит. Много добро, трябва да се види завършено цялото - както и, естествено, да се прочете първата част, ако е пропусната.

[Димитър Цолов · Rating 5 out of 5]

Мда-а, слуховете, че този четвърти брой бил най-барнатият от карето Стриксове не се оказаха преувеличени, при това го заявявам без все още да съм чел третия, но не вярвам да променя моментното си мнение. По няколко думи за творбите вътре:

Ръждивата къща - Благой Д. Димитров
Доволно харесах нещата на Благой в Трансформации, а краткият му, откриващ томчето разказ затвърди първоначалните приятни впечатления. В сравнително къс времеви интервал се запознах със Свърталище на духове и Дяволската къща, към които твърде вероятно творбата е реверанс, но поредната трактовка на архетипа Лошото място ми допадна с оригиналния авторски почерк и изчистения стил.

Кладенецът на надеждата - Сибин Майналовски
Челите разказите от цикъла Кръчма "Зелената котка" няма как да не познават лицето Джаред Терънс ван Сторн. Е, и този разказ ще ни отведе на лошо място, та мигар градчето, в което любимата кръчма на Тъмния маг няма инкарнация може да е хубаво? Хоупсвил, противно на името си, е обвит в аура на отчаяние, а Джаред Те... абе просто "Тери" идва тук в преследване на изгубена любов. Страхотна атмосфера и описателен език, щеше ми се само една идея по-драматичен конфликт, но...

Безплатното бренди - Мартин Колев
Първи сблъсък с автора на нашумелите по родните ширини Софийски магьосници, но определено няма да е последен. Напоително весел и с хитроумен завършек разказ, при все сериозната тема за Сделката с Лукавия, заложена в сърцевината му.

Меч за Дагон - Александър Драганов
Авторът неведнъж е показвал, че успешно може да обединява сетинги, на пръв поглед диаметрално отдалечени. За последно го демонстрира в Звездата на гибелта, където Богове се сражаваха редом до Гигантски роботи... Е тук имаме графично насилие в азиатски манга стил посред средновековен сетинг. Катани и карантии, екшън до дупка!!!

Цар Гарван - Бранимир Събев
Хм, в тази сладка мрачна приказка усетих един доста по-мъдър Бранко, противно на обичайното решил да не шокира своите читатели, както примерно стори с мен с последната творба от Човекът, който обичаше Стивън Кинг. Краят много ми хареса.

Ритуалът - Марин Трошанов
Стегнат кратък разказ, в който Стража на прохода (виж тук - https://www.facebook.com/comix.bg/med...) сякаш си чукна бърза среща с многотомния епос на Джордж Р.Р. Мартин. Марин изоставя родния сетинг, така благо лепнал му в ЛАМЯ ЕООД, за да ни разкрие късче от една нова Вселена. Дали ще има продължение? Нищо(то) още не се знае, ха-ха.

Епос за Кръволоците: Пробуждането на Мрака - Елена Павлова
Съжалявам, момчета, но това е личният ми фаворит в Четвъртия стрикс. И то при положение, че е само фрагмент от роман, а още не съм чел и първата част Сърцето на скиталеца отвъд. Език и светостроене... абсолютна Световна класа! Живи мечове, хора, дракони... уау! Споменатият по-нагоре Джорджо Мартин да си сяда на дъ-то и да дописва тухлетата си, че току-виж Ели му гепила лентата най-популярен съвременен фентъзи автор :)

[Марин Трошанов · Rating 5 out of 5]

Огромният принос на този сборник е, че обединява разнородни гласове в съвременната българска фантастика. Поздравления за смелостта на издателя Петьо Русинов да рискува с периодично издание на микропазар, задвижван от спорадични модни тенденции, където родната жанрова литература заема тясна и почти неoткриваема ниша.

Началото поставя изкусно полиран класически хорър от Благой Иванов, който комбинира чудовищен и психологически ужас в адреналинов коктейл, поднесен с богат и образен стил. Споделих с лекомислените хъшлаци Стан и Тони прокобната нощ под знака на Ръждивата къща. Адмирации!

Следва изненадващо спокойната история на Сибин Майналовски за неговия любим Тери Сторн, който лежерно се налива с домашна ракия, води сладки беседи с махленските пияндурници и като на шега унищожава прокълнат кладенец, в който се давят душите на страдащи от любовна мъка самоубийци, за да измъкне оттам настоящата си изгора. Вкусните описания на Сибин, които много обичам и този път не използва за графични снъф детайли, се разгръщат с най-голяма сила във втората половина на разказа.

Софийският (или бургаският) магьосник Мартин Колев закономерно ни повежда към жанра на магическия реализъм като старателно и поетапно реди пъзела на историята си за необмислена сделка с дявола. Налудно-приказната атмосфера на провинциалното градче Нови Смърч, създадена с внимание и усет към пикантните детайли се превръща както в пълноправен герой, така и в очакващ нови приключения сетинг.

Александър Драганов се отбелязва с праволинеен, но приковаващ вниманието супер екшън, в който загадъчен странник, овладял бойното изкуство на самураите, самосиндикално изтребва риболиките уроди в затънтено селище, подвластно на възродения в митологемите на Лъвкрафт древен бог Дагон. Сашо сякаш е седнал на режисьорския стол на Джон Ву и реди думите с жадно за разпилени рибешки карантии ожесточение.

С типичния си лек и четивен стил Бранимир Събев умело разказва напоена с псевдоисторизъм легенда. Зловещ демон, познат на суеверното простолюдие като цар Гарван, населява студения прокобен замък Свартеборг в далечния север на Средновековна Европа, а самоуверен млад благородник дръзва да оспори господството му. С всеки ден след прочита харесвам историята все повече - една от най-силните в подборката.

Моят кратък разказ опипва почвата за любопитен нов свят. Над земя и море се издига непроницаемата и тръпнеща бариера на Нищото – от мракобесната чернота извират безименни чудовища, вилнеещи духове и отрови, а всеки дръзнал да навлезе в нея губи живота си. Традиционен ритуал за мъжество между стените на човешката цивилизация и пагубната прегръдка на Нищото заплашва да затрие братчето на главния герой.

Завършваме с мащабната фентъзи сага на Елена Павлова, която е продължение на роман, издаден през 2003 г. Зашеметяващата идея за кованите с години живи мечове - кръволоци, които изпращат видения и контролират съдби, постепенно се размива в сложно светостроене, поставящо немалко въпроси като защо някои от различните видове дракони, сменят не само формата, но и рода си, какво е „варл“, кой е безсмъртният Шалабар и т.н. Елена, която любя, тача и милея като най-значимата дамска фигура в българската фантастика, разбира се, владее тънкостите на доброто разказвачество и в крайна сметка „Епосът“ ми достави сериозно удоволствие.

Все още не знам какво точно е "стрикс", но винаги се радвам да разгърна книга с корица от маестро Петър Станимиров.

Окончателна присъда: сборникът е не само задължителен за петдесетината ревностни фена на българската фантастика, но и строго препоръчителен за любителите на фантазията като цяло. Взискателно мрънкало като мен би забелязалo две-три дребни смислови неточности или редакционни пропуски, но тъй като познавам авторите лично, обещавам да им обърна внимание на по бира ;)

[Елена Павлова · Rating 4 out of 5]

Понеже умря циганката, която хвалеше сборниците с мое участие, та да си кажа: получил се е един много приятен сборник, разнообразен и разнопосочен. Сигурно можеше и по-добре, но си личи, че авторите са се забавлявали и са писали за и с удоволствие, а това хич не е малко. Плюс това мисля, че всички изненадват с по нещо дори обръгналите си почитатели.

[Martin Doychinov · Rating 5 out of 5]

Четвърти том на обещаващата периодика започва с радост от нелошата, и не бухалска илюстрация на корицата, както и с разочарование от... гръбчето - защо, по дяволите, е обърнато на 180 градуса спрямо предишните??? Дали е преднамерено (както подозирам), или грешка - все тая, черна точка за иначе все повече доближаващото се до читателското ми сърце издателство. :) А сега, по същество:
Ръждивата къща (Благой Д. Иванов):
Хорър от класическия вид "страшно място". В началото има един леко нелогичен момент: оня що-годе се е поакал от страх, но решава да се върне за вещите си, а не да бие камшика? Иначе е добре написан, но не ме накара да ахна. 4,5
Кладенецът на надеждата (Сибин Майналовски):
Разказът ми напомни защо е крайно време да ударя "Усмивка в полунощ"! Баце Тери Сторн спасява възлюбената си, и междувременно унищожава няколко дамаджани реднековска скоросмъртница. Яката работа! Най-позитивното произведение на Сибин, което съм чел! 5
Безплатното бренди (Милен Колев):
Градчето Нови Смърч е от онези спрели места, в които уж не се случва нищо, но са пълни с легенди и чудати хора. В кръчмата "Скритият сандък" се разказва история, която ще изясни много неща (вкл. името на самото място). Малко тресчици, но нищо съществено. Финалното изречение навакса половинката надолу - 5!
Меч за Дагон (Александър Драганов):
Почит към Лъвкрафт и Хауърд. Авторът е дал воля на слабостта си към салта, правени от главния герой за щяло и нещяло. Много аниме-стайл. Причината за отмъщение е доста изтъркана... иначе е доста добър! 4
Цар Гарван (Бранимир Събев):
Класен разказ, илюстриран на корицата на броя. Двамата герои са доста интересни и добре изградени. ПоФално произведение- много добро ниво! 5
Ритуалът (Марин Трошанов):
Сюжетът е сякаш само предтекст, за да се опише един безкрайно интересен свят! Надявам се да е опипване на почвата за нещо по-обемисто... Класа, но прекалено кратък! 4,5
Епос за Кръволоците: Пробуждането на Мрака (Елена Павлова):
Е ли случайност, че няколко дни преди прочитането на тази новела (заемаща около 40% от обема на броя), се сдобих с трудно намираемата първа част на епоса (с приложена карта, от която фенът в мене пририта от кеф)? А относно самото произведение:
Мога само до пожелая на всеки роден писател да може да пише по толкова разнообразен начин като авторката! Тук стилът е много по-класически - с всичките му епитети и заврънтулки, които правят нужно отделянето на повече внимание по време на четенето. Интересен сетинг - предполагам е и добър мост между първа и втора част на епоса. Дано се Пробуди... и дано някак първата част бъде преиздадена, защото без това, ще е труден пазарът за следващата! 5
Като цяло, в този брой имаме няколко къси разказа, и доминираща новела. Това не е задължително лошо, но ми се ще да продължи публикуването на по-обемни произведения - предполагам са относително трудни за намиране, но като фен бях приятно изненадан от хомогенността в първите три сборника. Отличаваше ги от достатъчно многото такива с по 20-30 разказа във всеки. Четвъртият брой вече вдигна нивото - моята скромна оценка е 4,71. Пожелавам да "ИвиПет" да го запазят!

[Димитър Запрянов · Rating 4 out of 5]

» „Ръждивата къща“ от Благой Д. Иванов - не съм почитател на хорър литературата/киното. Никога не ми е била интересна. Историята е написана добре, лесно се чете и е с типичен хорър финал.

» „Кладенецът на надеждата“ от Сибин Майналовски - очаквах още хорър като се вземе предвид, че авторът е известен с истории в този жанр, но историята е типично ърбън фентъзи разказано от гледните точки на обикновенните жители на малък град. За разлика от другите творби на автора тази отива към по-сладникавата и любовна страна. Беше ми странно, защо героя дава такъв отчет на жителите вместо набързо да си свърши работата тихичко, но в крайна сметка ми хареса.

» „Безплатното бренди“ от Мартин Колев - Много добре написана с голям градеж на историята за самото уиски, но накрая и аз както бармана останахме малко разочаровани от финала.

» „Меч за Дагон“ от Александър Драганов - обикновено обичам да търся неточности в творбите (странно хоби, но всеки се нуждае от някакво) и мислех, че съм намерил когато героят посреща удара с острието меча си (катана, които не са пригодени за подобен тип защита), но още в следващото изречение автора ме изненада. Well played. Историята е класически екшън отмъщение. Не съм запознат с творчеството на Лъвкрафт и затова не ми стана ясно защо заглавието е подобно, при положение, че въпросния Дагон не се появява никъде.

» „Цар Гарван“ от Бранимир Събев - До сега от всеки Стрикс съм имал по един любим разказ. Тук това е този. Краят беше удовлетворяващ, а историческите подробности за географските ширини впечатляващи.

» „Ритуалът“ от Марин Трошанов - твърде голям свят поместен само в няколко скромни странички. Като глава от роман е супер, като самостоятелен разказ обаче...

» „Епос за Kръволоците: Пробуждането на Mрака“ от Елена Павлова - Загуби ме още в началото. Историята беше прекалено абстрактна за мен и имаше моменти в които не знам какво се случва.

[Stoyan Vitekov · Rating 5 out of 5]

Това е най-добрият Стрикс досега! Много солидни имена със още по солидни разкази. Класически призрачен, петзвезден хорър от Благой Иванов, малко фентъзи от любимия ми Тери Сторн на Сибин Майналовски, много добър разказ от Мартин Колев(имам доста резерви към романите му за Софийските Магьосници, но този разказ е много добър.), корав екшън ала Ронин срещу лошите нечовеци :) от Александър Драганов, Цар Гарван (моят фаворит тук. Страшен потенциал за нещо по-мащабно), кратък, но много як разказ от Марин Трошанов ( тук се съгласявам, че малко ми прилична на прелюдия за нещо по-голямо.) и за разкошен завършек пълнокръвна новела за дракони и мечове от Елена Павлова. Добавяме и вече по-различна корица от маестро Станимиров.
Най-лесният пет звезден рейтинг за книга тази година!
Малко съм разочарован, че Стрикса ще се издава в по-големи интревали от догодина, но пък съм сигурен, че качеството ще се задържи, че да��е и ще расте.

[Alexander Draganov · Rating 5 out of 5]

Искам да поздравя издателя и съставител на тази книга Петьо Русинов за огромния труд, който свърши през годината и това, че остави най-хубавите разкази за десерт. „Сказанията на Стрикса“ се оказа невероятно фентъзи приключение и за мен бе чест да участвам в полета му, като се надявам той и за в бъдеще да разпери криле. Четвъртият брой е безспорно най-силният, като за мен надхвърля дори работата на клуба ни по сборниците „Мечове“. Задължителна книга за всеки библиоман на жанра у нас.
Пълното ревю на линка:
http://citadelata.com/%D1%81%D0%BA%D0...

[Антон Меляков · Rating 5 out of 5]

Много силна подборка. Още преди време, когато излезе този брой, ми направи впечатление какви автори е събрал. Чудесен сборник се е получил.

[Сибин Майналовски · Rating 5 out of 5]

Днес съм в толкова добро настроение, че няма да копирам колегата Knijen Zadnik, а ще си премълчавам в ревютата всичко, което ме е подразнило, било то хора, плагиатори или просто проклети личности, и ще раздавам пет звезди на поразия :)

Първата петичка отива за Стрикс №4. Чудесен е! Ако ви се стори, че някой е крал от някого, или че друг е писал бездушно като компютър — само така ви се струва :) Послушайте гласа на позитивизма! :)

[Annie Leonhardt · Rating 4 out of 5]

Сборникът е почти страхотен. Няма да крия, че бе закупен заради разказа на Мартин Колев, който не ме и разочарова. Страхотен е! Приятно ме изненадаха и други два разказа "Ръждивата къща" и "Цар Гарван". Бяха интересни от начало до край.
Сборникът получава 4, а не 5 звезди само заради последния разказ... той беше.... меко казано... скучен. Много герои, идеи, имена, но уви... не успя да ме грабне. Остават много въпроси без отговор, няма ясен край, действието се развива по неясен начин.... като цяло.... не е за мен.

[Даниел Иванов · Rating 5 out of 5]

Най-силната книга от поредицата!