Пет класически истории на ужаса от майстори в жанра. Две от тях са на небезизвестния Лъвкрафт, когото Кинг нарича „най-великия хорър автор на ХХ век“ и често сочи за свой учител, а останалите три - на писатели, които са оказали силно влияние върху творчеството на Лъвкрафт.
- Х. Ф. Лъвкрафт и Хари Худини – "Под пирамидите (Затворен с фараоните)" - Х. Ф. Лъвкрафт и Хенри С. Уайтхед – "Капанът" - Уилям Х. Ходжсън – "Елои, Елои, лама савахтани" - Уилям Х. Ходжсън – "Свирукащата стая" - Шарлот П. Гилман – "Жълтите тапети"
След Призраци за Хелоуин, Призрачният дилижанс и Глас в нощта: страшни истории от класически автори и майстори в жанра издателство Изток-Запад реши да ни зарадва с четвърто прелестно томче, решено в джобен формат и твърди корици. В него обичайният заподозрян Х. Ф. Лъвкрафт е представен с две истории, в съавторство с Хари Худини и Хенри С. Уайтхед, първата - биографична мистификация за легендарния илюзионист, отвлечен и захвърлен в катакомбите на една пирамида; втората - за зловещ капан - магьосническо огледало, използващо странните свойства на четвъртото измерение. Уилям Хоуп Ходжсън също се включва с две творби - първата - за учен, който разследва феномените, описани при разпъването на Христос на кръста, втората - класика за неспокоен дух в ирландски замък. Последната история, на Шарлот П. Гилман - добра атмосферна психария за бавното полудяване на една жена.
Първият разказ доста ме разочарова, но следващите бяха на ниво, така че общата оценка на книгата е повече от висока. В действителност подборката е много ценна за любителите на остросюжетната литература.
Историята покрай първия разказ е по-интересна отколкото самият той. За тази си творба Лъвкрафт получава немалка сума пари за времето си и дълги години не е споменаван като съавтор. Водило се е, че е само на Худини. Много след това вече се е признало, че ХФЛ всъщност е участвал в написването. Самият Худини е харесал историята (която пък пожънала успех) и е имал желание да продължи да работи с Лъвкрафт и занапред. Може би за времето си е била интересна, но наистина от днешна гледна точка ми беше скучна и пълна с ненужни описания.
Вторият разказ за огледалото ми беше далеч, далеч по-приятен :) Напомни ми за добрите творби на Лъвкрафт.
Взех си книгата заради двете произведения от Лъвкрафт ("Под пирамидите..." и "Капанът"). Не останах разочарован и от другите три истории, които са добре написани, с интересна фабула.
Изданието не ми допадна по друга причина - страниците бяха в по-голямата си част слепени една за друга откъм гръбнака на книгата. Това налагаше да ги разделям механично, което не винаги водеше до естетически резултат - подгъвания, липса на симетрия, разкъсване на слоевете на хартията. Затова и взимам една звезда от оценката си.
Подборът на разказите не е от най-интересният. Като добър се отличава "Свирукащата стая" на У.Х. Ходжсън и донякъде "Под пирамидите" на Лъвкрафт, макар от него да очаквах повече. Самото оформление на книгата е много хубаво - с твърди корици и в компактен формат, така че е приятна за четене. Малко ми е странно самото оформление на вътрешните страници - кой знае защо са използвани майски пирамиди и Ацтекския календар - нито един от разказите няма нищо общо с тях.