Х. Ф. Лъвкрафт (1890–1937), най-важният американски автор на свръхестествени истории след Едгар По, е оказал неизмеримо влияние върху литературата на ужаса през последните десетилетия. Въпреки че днес е известен предимно със свръхестествената си белетристика, той създава и редица интересни стихове и есета.
Настоящият том представя на българските читатели 12 от най-добрите му стихотворения и 3 от най-прочутите му есета. В първото от тях, дало заглавието на целия сборник, Лъвкрафт прави задълбочен критически преглед на свръхестествения ужас в литературата от древността до началото на XX в., като формулира естетиката на този ужас и излага собствените си концепции за него и за литературните техники, с които той се постига. Във второто есе – „Бележки върху писането на свръхестествени истории“ – авторът обяснява защо пише свръхестествена проза и ни запознава с правилата, които следва при нейното създаване, а в третото – „Метричната закономерност“ – разкрива колко важни са за добрата поезия стихотворната стъпка и усещането за ритъм.
В сборника са включени и избрани откъси от писма на Лъвкрафт до редакторите на сп. „Уиърд Тейлс“, което публикува за пръв път част от най-известните му разкази. Те хвърлят допълнителна светлина върху неговото творчество и начина, по който пише.
Howard Phillips Lovecraft, of Providence, Rhode Island, was an American author of horror, fantasy and science fiction.
Lovecraft's major inspiration and invention was cosmic horror: life is incomprehensible to human minds and the universe is fundamentally alien. Those who genuinely reason, like his protagonists, gamble with sanity. Lovecraft has developed a cult following for his Cthulhu Mythos, a series of loosely interconnected fictions featuring a pantheon of human-nullifying entities, as well as the Necronomicon, a fictional grimoire of magical rites and forbidden lore. His works were deeply pessimistic and cynical, challenging the values of the Enlightenment, Romanticism and Christianity. Lovecraft's protagonists usually achieve the mirror-opposite of traditional gnosis and mysticism by momentarily glimpsing the horror of ultimate reality.
Although Lovecraft's readership was limited during his life, his reputation has grown over the decades. He is now commonly regarded as one of the most influential horror writers of the 20th Century, exerting widespread and indirect influence, and frequently compared to Edgar Allan Poe. See also Howard Phillips Lovecraft.
Ужасът и страха от неизвестното идват от зората на времето , те са неизменно с човека през всичките епохи на неговото развитие Лъвкрафт един от великите майстори на космическият ужас описва хронологически в есетата си начало на жанра в световната литература, а заедно със стиховете и своя неповторим стил прави тази книга изключително ценно четиво за феновете му и хоръра като цяло .
Благодарение на непрежалимия Адриан Лазаровски - голям почитател на Х. Ф. Лъвкрафт и негов основен преводач и съставител - Бащицата на Космическия ужас от десетилетия е добре познат на родния жанров читател. В лицето пък на Иван Атанасов- deadface - хорър-енциклопедист и отговорен редактор на серия от четива с подобен уклон в Изток-Запад, започнатото от Адриан постепенно отива към своя логичен завършек.
Други богове ни представи творби на Лъвкрафт, които не бяха излизали на български, а в края на сборника бе поместена и една прекрасна библиографска справка със съдържанието на всичко негово, издавано у нас, вкл. и в периодичния печат;
Сянка отвъд времето, единственият сборник, който още не съм чел, доколкото разбирам включва нов превод на най-известните произведения на Лъвкрафт – от ранните му истории до най-зрелите му творби, подредени хронологично, за да демонстрират как са се развили стилът и идеите му през годините;
Признавам си, че през годините съм имал проблем с някои от разказите и новелите на Х.Ф. - мудният му описателен стил и липсата на каквито и да било диалози не са ми точно по вкуса, но отчитам и факта, че влиянието му върху свръхестествената литература изобщо, и хоръра, в частност, е абсолютно и безапелационно. С това тънко книжле обаче се спогодих отлично, а и Лъвкрафт е във вихъра си, когато анализира литературата на ужаса (заглавното есе се простира на над 100 стр.), засягайки всички значими нейни представители от по-старите времена, през годините на разцвета на готическите романи до творците от неговото съвремие. Второто есе, Бележки върху писането на свръхестествени истории разкрива някои неща от кухнята на Лъвкрафт, като подробностите за творческия процес са пречупени през призмата на формулираните и защитавани от автора жанрови постулати. Метричната закономерност пламенно громи пишман поетите, които считат за ненужни подробности като ритъм и стъпка на стиха. Тук окончателно ме спечели, хаха. Стиховете и писмата пък бяха допълнителен пикантен щрих, позволил ми да надникна още по-навътре в един безспорно забележителен ум. На финала трябва да похваля и добрата работа по превода на томчето, свършена от Явор Цанев.
„Свръхестественият ужас в литературата“ е по-скоро литературно есе и исторически обзор, отколкото книга за удоволствено четене. Лъвкрафт демонстрира огромна ерудиция и истинска страст към жанра, като проследява развитието на ужаса от готическите му корени до авторите на своето време. За читатели, които се интересуват от историята на жанра, книгата е ценен ориентир и източник на препратки. В същото време текстът е тежък, на места сух и силно повлиян от личните вкусове и предразсъдъци на автора. Много от оценките му звучат остаряло, а стилът е по-скоро академичен, отколкото увлекателен. За мен книгата беше по-интересна като документ и свидетелство за мисленето на Лъвкрафт, отколкото като самостоятелно четиво. Давам 3 звезди – важна и любопитна, но не и особено приятна за четене книга.
Не само е една от най-скучните книги, които съм чел, а и едни 30-40% от изреченията са поне 7-8, та до 10-12 реда, което те кара да забравиш и началото, и като цяло смисъла. Никога не бих си причинил нещастието отново да си помисля дори да я започна.